Историята на Йордан Караджов и "Сигнал"

Много българи със сигурност познават песните „Да те жадувам“, „Сбогом“ и „Липсваш ми“. В рубриката „Тук и сега“ журналистът Десислава Банова-Плевнелиева води разговор с фронтмена на легендарната група „Сигнал“ – Йордан Караджов. Той споделя за своите лични преживявания, трудности и радости, които е изпитвал през годините.

Караджов е израснал в квартал „Красно село“ и е учил в 36 училище „Максим Горки“. Спомня си, че като дете е било много активен и обичал да играе футбол с приятелите от махалата. Най-голям интерес му е проявявал към географията.

От малък е имал мечта да посети реката Колорадо в САЩ. Тази мечта става реалност преди няколко години, когато е на турне там. „Когато стъпих на брега, просто се разплаках. След това си измих лицето, а у дома все още пазя три шишенца с вода от реката, за да си спомням за сбъднатата мечта“, разказва той.

Първият му голям концерт като музикант се е състоял в зала „Фестивална“. „Изпитвах много емоции и трепети. Концертите бяха на 14 и 15 април 1979 г. Когато излязохме да посрещнем публиката, не можехме да повярваме на очите си – пред нас стоеше невероятна тълпа. Организаторите информираха, че всяка от вечерите е събрала по 8000 души. Тогава това беше истинско предизвикателство“, споделя Караджов.

„Правим музика с много любов – както към самата музика, така и към почитателите, които ни следват вече 47 години. В цялата ни дейност има нещо алхимично“, добавя той.

През 1982 г. групата „Сигнал“ преминава през труден период поради конфликти с властите. „Това беше ужасно – не бих го пожелал дори на най-лошия си враг. От комитета по култура обявиха, че спираме да сме музиканти. Такъв период се преодолява, когато имаш подкрепата на своя екип. В „Сигнал“ бяха зад мен, и успях да се измъкна от политическа присъда, остана ми само на косъм. Беше наистина страшно“, спомня си той.

Следващата година Йордан и съпругата му Мариана ще отпразнуват „златна сватба“. „Запознахме се, когато аз бях на 18, а тя на 15. Вече сме заедно толкова много години, имаме две деца и трима внуци. Внуците са апотеозът на човешкия живот“, завършва Караджов със задоволство.