Никога не сте ли се запитвали защо еврейската и арабската писменост имат характерната особеност на писане отдясно наляво? Всъщност, този феномен има съвсем логично обяснение, което произлиза от историческите корени на тези писмени системи.
И еврейската, и арабската писменост произлизат от древновавилонското клинописно писмо, докато западната писменост получава корените си от древноегипетското папирусно писмо. За да разберем по-добре разликите, можем да използваме малко въображение. Представете си, че пред вас лежи папирус, а в ръцете ви държите стилус. Като десничари (85% от населението) вие ще използвате дясната ръка, за да пишете йероглифите. При този подход, всичко написано вдясно от вас е скрито, докато лявата част остава напълно видима.
Така възниква въпросът: как ви е по-удобно да пишете? Разбира се, отляво надясно, защото по този начин имате по-добър поглед върху вече написаното. Но какво, ако вместо това вземете чук и длето и започнете да изсичате клинописни знаци? С дясната ръка държите чука, а с лявата – длетото. В този случай, написаното отляво е скрито, а дясната част остава лесно видима. Как ще пишете в тази ситуация? Отдясно наляво, естествено.
Интересно е да се отбележи, че ако се вгледате внимателно в буквите на еврейската азбука, ще забележите, че тяхната форма напомня за методите на рязане върху твърд материал. Буквите са по-лесни за създаване с длето, отколкото с перо. С течение на времето, макар и материалите за писане да са се променили, принципите на писането остават вкоренени и не се променят драстично.
В заключение, можем да кажем, че причините за писането отдясно наляво в еврейската и арабската писменост са дълбоко свързани с историческия контекст и практическите нужди на древните писари. Непрекъснатостта на тези традиции е оставила траен отпечатък в начина, по който днешните поколения продължават да пишат.