Пример за вдъхновение: Историята на моя баща

Баща ми никога не е бил просто родител за мен. Той е истински символ на устойчивост и самоотверженост. През 1993 година, когато оставя на ръцете си малко тримесечно момиченце, той попада в трудна ситуация. Жена му решава, че майчинството не е за нея и избира да напусне, оставяйки баща ми да се справя сам с плача на бебето и безсънните нощи.

В началото, той и баба ми се обединяват, за да се грижат за мен. Но след година баба ми получава сериозен здравословен проблем. Баща ми, който е единственото дете в семейството и е отгледан с много внимание, сега трябва да се грижи и за двама беззащитни човека – мен и неговата 70-годишна майка. Животът им се изпълва с постоянни извиквания на бърза помощ, безкрайни плачове и безсъние.

Когато навърших три години, баба ми беше приета в болницата. След завръщането ѝ, той открива разбит прозорец в дома ни. Почти всичките ни вещи бяха откраднати, а аз не можех да осъзная случващото се. Сега, след толкова години, се чудя как той е намерил сили да се справи с всичко това. Въпреки трудностите, той успява да ми осигури страхотни играчки и вещи, а даже и да ме научи да чета на четиригодишна възраст. Можех да рецитирам дълги стихотворения.

Когато тръгнах на училище, моят баща ми направи един изключителен подарък – операция, за да коригира късогледството ми, единственото наследство от майка ми, която буквално ме е изоставила. Благодаря на татко, че никога не ми позволяваше да се чувствам различна или неуверена в училище заради това.

На 12 години, когато загубих баба ми, се почувствах като че ли светът ми се срути. Баща ми, който винаги изглеждаше силен и неустрашим, плачеше. Никога не съм го виждала толкова слаб. Но дори и в този труден момент, ние успяхме да преодолеем болката заедно.

Сега, когато баща ми навършва 50 години, той е намерил нова спътница в живота си и заедно отглеждат осиновения си син. Често се замислям колко рядко мъжете взимат на себе си отговорността за отглеждане на дете, особено без надежда за собствен живот. За това му благодаря от дъното на сърцето си. Татко, ти си истински вдъхновител и пример за мен!