— Алина, слънчице, поиграй си навън с Джек, докато аз свърша няколко неща, — каза Оксана с нежност на дъщеря си. Момиченцето погледна с любопитство. — А ти накъде, мамо? — запита тя наивно.
— Ще се видя с един познат. Но недей да казваш на никого, — добави майката, като заговорнически се наведе. Алина се усмихна и кимна, сякаш разбрала сериозността на ситуацията.
След като Оксана излезе, Алина реши да играе с кученцето в двора. Когато баща ѝ Николай се върна от работа, тя не спомена нищо за отсъствието на майка си, както бе обещала.
В следващите две седмици, докато Николай беше на работа, Оксана излизаше, оставяйки Алина да играе. Те живееха в къща, заобиколена от висока ограда, и Оксана смяташе, че дъ daughter има ограничени възможности за излизане. Но Алина беше по-умна и вече знаеше как да отключи портата.
Момиченцето се интересуваше какво прави майка ѝ и реши да я проследи. Когато Оксана излезе отново, Алина тръгна след нея, без да бъде забелязана. Младата майка стигна до стара къща и се обърна, изненадана да види дъщеря си зад себе си.
— Какво правиш тук? — попита Оксана, изненадана. — Тръгнах след теб, — отговори Алина. — А ти защо си тук? — Дойдох да видя един човек. Искаш ли да го опознаеш? — предложи Оксана.
— Искам! — отговори Алина с радост. Оксана я помоли да запази всичко в тайна, на което Алина уверено се съгласи. Майката я потупа по главата, а двете влязоха в дома на непознатия мъж.
След като прекараха малко време заедно, те се прибраха у дома. От този ден Алина неизменно придружаваше майка си на тайните им срещи.
С лятото мина и есента, а Алина не споделяше за техните разходки с никого. Но в новогодишната нощ, когато семейството се събра на празничната трапеза, момиченцето не устоя и попита:
— Мамо, а къде е онзи мъж, при когото ходим тайно от татко?
В стаята настана тишина, а роднините погледнаха стреснато към Оксана. — Какво имаш предвид? — запита тя, опитвайки се да прикрие смущението си. Алина настояваше, че говори за чичо Федя.
— Не знам за такъв човек, — отвърна Оксана с твърд тон, опитвайки да успокои обстановката.
Алина, обаче, беше настойчива: — Мама винаги ходи при него, когато ти си на работа! — развълнувано сподели тя. Николай започна да задава въпроси, а Оксана, на свой ред, се ядосваше все повече.
— Достатъчно! — извика тя. — Очевидно детето си измисля!
Алина се разплака и с решителност каза, че може да покаже къщата на чичо Федя. Николай, видявайки какво се случва, успокои дъщеря си и предложи да отидат на гости у Фьодор.
Когато стигнаха до къщата, Оксана влезе първа, без да чака отговор, и обяви присъствието на семейството. В коридора се появи старец с татуирани ръце, който се оказа баща на Оксана. Внезапно за Николай стана неудобно, заради подозренията, които имаше относно жена си.
Фьодор, първоначално не желаеше да се присъедини, но накрая прие поканата. Николай извини се на Оксана за неразбирателството, а тя му прости с лекота. От този момент нататък, Оксана започна да посещава баща си по-често, без срам от миналото му.