Георги Русев – Легендарният Актьор на Хумора

Георги Русев, един от най-обичаните актьори в българското кино, премина в отвъдното на 1 април – ден, който повечето асоциират с хумор и шега. Неговото наследство обаче остава живо и до днес, благодарение на незабравимите му роли и култови реплики, които с времето се промениха в шеги и вицове. Неговата способност да придава уникалност на малките роли го превърна в истинска икона в света на българското кино.

Русев беше известен не само с професионалните си успехи, но и с изключително стабилния си семеен живот. За разлика от много свои колеги, с които раздялата и разводите са често срещани, той и съпругата му, уважаваният инженер-химик Надежда Попова, споделят 55 години щастлив брак. Дори десет години след неговата смърт, Надежда все още говори за него в сегашно време, респективно изразявайки невъзможността си да приеме загубата.

Георги Русев оставя след себе си две дъщери и три поколения наследници – две внучки и една правнучка, като по време на живота си успява да се наслади на близостта на семейството си. За съжаление, не успява да прегърне правнука си Александър, който открито сочел снимка на дядо си и с гордост казвал: "Това е дядо Гошо". Последните думи на актьора, "Обичайте се и след мене", остават завет за семейството, което продължава да спазва неговата повеля, живеейки в хармония и единство.

Семейството се събира поне веднъж седмично около масата на Надежда, където вкусната храна винаги е част от традицията. Въпреки напредналата си възраст, тя остава активна и жизнена, тъй като семейството е основният смисъл на живота й след смъртта на Георги. Надежда споделя, че децата й често поръчват ястия, които тя с радост приготвя.

През последната година в родното село на Русев, Костенец, бе открита паметна плоча в негова чест, поставена на входа на местното читалище, което събра всички негови роднини на церемонията. Освен това, съпругата му се гордее с факта, че на негово име е наречена уличка в софийския квартал "Малинова долина".

Георги Русев винаги е отказвал да участва в рекламни проекти, дори и при примамливи финансови предложения. Той никога не желаел да смесва високото изкуство, на което посветил живота си, с комерсиализацията. Живял е скромно в обикновен панелен апартамент, без луксозни автомобили и банкови сметки.

Киното го открива в зряла възраст, едва на 37 години, след като преди това предпочита театралната сцена. Началото на кино кариерата му е с филма "Най-дългата нощ", режисиран от Въло Радев през февруари 1967 г. Въпреки това, истинският му възход настъпва с десетия му филм – "Преброяване на дивите зайци", където играе ветеринарен лекар. Скоро след това става любимец на зрителите и режисьорите, като участва в множество успешни филми през 70-те и 80-те години, включително в "Оркестър без име", "Дами канят" и "След края на света".

Неговите култови реплики остават в съзнанието на зрителите и до днес. С реплики като "Гошо, спри за малко бе, момче" и "Куче-касичка. Къща-касичка. Заек-касичка", той запечата своето място в историята на българското кино, оставяйки след себе си не само прекрасни изпълнения, но и спомени, които ще живеят вечно.