Ново начало под майското слънце

Топлият майски вечер обгръщаше града с уютната си прегръдка, а Ксения се наслаждаваше на спокойствието от балкона на новата им къща, разположена извън шумотевицата на града. Тя наблюдаваше как Артьом приготвяше барбекюто в двора, докато четиригодишната Лера му подаваше различни принадлежности, а шестгодишният Максим неуморно риташе топка из имота.

— Ксюша, ела долу! — извика Артьом. — Всичко ще бъде готово след малко!

Ксения се усмихна, гледайки семейството си, и почувства, че животът ѝ е изпълнен със смисъл и надежда. Артьом наскоро бе стартирал собствен бизнес, свързан с производството на строителни материали, и той бързо набираше скорост. Ксения го подкрепяше, помагайки му с документите и счетоводството в началото. Въпреки че бе принудена да прекъсне следването си в университета, тя не спираше да мечтае за бъдещето си като юрист.

— Мамо, виж как помагам! — гордо извика Лера, вдигайки пластмасова чиния.

— Браво, скъпа! — отговори Ксения и слезе в двора, приглаждайки лятната си рокля.

Артьом я прегърна и я целуна по бузата, казвайки:

— Без теб нямаше да постигна нищо. Ти знаеш това.

— Знам — прошепна Ксения, притискайки се до него. — Ние сме отбор.

Пет години минаха неусетно. От малка фирма, бизнесът на Артьом се разрасна и зае целия етаж в бизнес център. Но с времето той все по-рядко се прибираше у дома. Срещите и делата отнемаха все повече от времето му.

— Тате, ще дойдеш ли на рождения ми ден? — попита Максим, гледайки баща си с надежда. — Ставам на единайсет!

— Разбира се, сине! — отвърна Артьом, без да откъсва поглед от телефона. — Задължително ще дойда.

Ксения, докато подреждаше масата, само поклати глава. Тя вече не вярваше на обещанията му. През последната година Артьом пропусна много важни семейни събития, включително отпуската, която мина без него.

Когато децата заспаха, Ксения се настани до мъжа си.

— Артьом, трябва да поговорим сериозно.

— Утре, скъпа — махна той с ръка, без да вдигне очи от лаптопа. — Имам важни преговори, трябва да се подготвя.

— Това го казваш всеки ден. На децата им липсваш. И на мен също.

Най-сетне Артьом откъсна поглед от екрана:

— Ксюша, разбираш, че бизнесът изисква време. Работя за нас, за нашето семейство.

— За кое семейство, Артьом? За онова, което виждаш веднъж седмично?

— Какво искаш от мен? Да зарежа делото на живота си?

— Просто не ни забравяй. Максим те чакаше на училищния концерт, а ти дори не се обади.

— Имах важна среща с инвеститори! Мислиш ли, че ми е лесно? Осигурявам ви разкошен живот, а ти ме упрекваш за дреболии!

— Дреболии? — гласът на Ксения трепна. — Това беше първото солово излизане на сина ни. Месец се готвеше, за да ти покаже как се е научил да свири на китара. За него беше важно. Много важно.

Но Артьом отново се потопи в работата си, показвайки, че разговорът е приключен.

След месец в офиса се появи млада и амбициозна Вика, която Артьом назначи за личен асистент. Ксения забеляза промени: мъжът ѝ започна да остава до късно, а новите парфюми и скъпи аксесоари не останаха незабелязани.

— Мамо, защо тате не спи у дома? — попита веднъж Лера, гледайки майка си с големи очи.

— Татко има много работа, слънчице — опита се да запази спокойствие Ксения, макар да усещаше, че всичко около нея се руши.

— Защо не вдига, когато му звъня?

— Сигурно е зает с важни срещи — прегърна я тя, прикривайки сълзите.

Същата вечер Артьом се прибра по-рано от обикновено. Лицето му беше напрегнато и отстранено.

— Трябва да поговорим — каза, влизайки в хола, без да свали палтото.

— Какво се е случило? — сърцето на Ксения се сви от лошо предчувствие.

— Подал съм за развод — изстреля той сухо.

Тези думи прозвучаха като гръм от ясно небе. Ксения бавно се свлече на стола, светът около нея притъмня.

— Какво?.. Защо?.. — гласът ѝ трепереше.

— Така ще е по-добре за всички. Срещнах човек, който ме разбира, споделя интересите ми.

— Вика? — тихо попита Ксения.

Артьом кимна:

— Трябва да вървя напред. Семейството се превърна за мен в тежест. Уморих се да бъда това, което се очаква от мен.

— Тежест? — гласът ѝ едва се чуваше. — Петнайсет години живот заедно — за теб са просто товар?

— Моля те, освободи къщата до края на седмицата. Всичко е на мое име, както и останалото имущество.

— А децата? Помисли ли изобщо за тях?

— Ще плащам издръжка. И дори ще помогна с наема в началото.

Ксения гледаше мъжа насреща си и не можеше да повярва, че това е същият Артьом, когото познаваше преди петнайсет години.

В този момент вратата се открехна и се появи сънливият Максим:

— Мамо, какво става?

Артьом рязко се извърна и, тръшкайки вратата, излезе от стаята. Ксения прегърна сина си, осъзнавайки, че животът им никога вече няма да е същият. Как да обясни на детето, че старият свят си е отишъл?

Скоро Ксения с децата се преместиха в скромен апартамент в покрайнините. Артьом ги остави почти без средства за живот. Лера често плачеше, без да разбира защо вече не могат да живеят в уютната къща. Максим се затвори в себе си, отдалечи се от приятелите и започна да пропуска занятия в музикалното училище.

Ксения наблюдаваше спящите деца и прошепна:

— Трябва да си намеря работа. Трябва да бъда силна заради тях.

Първите седмици от новия живот бяха най-трудните. Ксения отчаяно търсеше работа, но навсякъде изискваха опит, какъвто тя нямаше — последните петнайсет години бе посветила изцяло на семейството и това си проличаваше.

Накрая ѝ провървя: собственичката на малко кафене, Нина Петровна, се съгласи да я вземе като сервитьорка без опит. Вечерите, когато децата заспиваха, Ксения посягаше към учебниците — беше се записала отново в юридическия факултет, избирайки задочно обучение.

Години минаха. Веднъж Ксения случайно научи за сериозни проблеми в компанията на бившия си съпруг. Говореше се, че Артьом е на ръба на фалит.

— Представяш ли си, Вика е изгорила почти всичките му пари — сподели бивш колега, отбил се в кафенето. — Инвестирала в луксозни имоти и отваряла бутици, но всичко отиде по дяволите.

Ксения мълчаливо забърсваше масите, но всяка дума се запечатваше в паметта ѝ. Тази вечер, прибирайки се, тя започна да рови в старите документи, опитвайки да намери книжа, свързани с основаването на първата фирма на Артьом.

— Мамо, какво търсиш? — попита Максим, надничайки в стаята.

— Просто едни стари документи, синко, нищо особено.

— Днес видях тате — каза момчето неочаквано. — Купуваше намалени продукти в супермаркета.

Ксения се замисли. Ако слуховете са верни, положението на Артьом е наистина сериозно. Ако бизнесът процъфтяваше, той нямаше да обръща внимание на такива намаления. Но къщите и колите все още бяха на негово име. Възможно беше да поддържа видимост на благополучие, прикривайки дългове.

На следващия ден в кафенето влезе Игор — стар семеен приятел, работещ в голяма банка.

— Отдавна исках да поговорим — започна той след смяната ѝ. — Знаеш ли какво става с Артьом?

— Само по слухове.

— В действителност е много по-зле. Замесен е в данъчни машинации, укривал е реалните доходи. Имам документи.

Ксения слушаше внимателно, а в главата ѝ вече се оформяше план.

След седмица тя подаде заявление за преразглеждане на условията на развода. Събраните доказателства бяха неопровержими — Артьом с години е занижавал доходите, за да плаща минимална издръжка.

— Полагат ви се значително по-големи компенсации — обясни юристът. — Като се отчита вашият принос за развитието на бизнеса и възпитанието на децата, докато той се е концентрирал върху кариерата.

Процесът продължи няколко месеца. Ксения не пропусна нито едно заседание, последователно доказвайки правотата си. Артьом изглеждаше изтощен — костюмът висеше на него като на закачалка, под очите — тъмни кръгове.

Когато съдията обяви решението, в залата се възцари потискаща тишина. Артьом трябваше да прехвърли значителна част от имуществото на Ксения и децата.

— Доволна ли си? — пресрещна я бившият ѝ пред сградата на съда. — Знаеш, че съм почти фалирал!

— Радваше ли се ти, когато ни изгони от къщата? — отвърна спокойно Ксения. — Когато децата питаха защо вече не могат да живеят в стаята си?

— Хайде да се разберем — предложи Артьом, снишавайки глас. — Може би ще намерим компромис?

— Времето за компромиси отмина — заяви твърдо Ксения. — Решението не подлежи на промяна.

— Мъстиш ми, че отидох при друга? Но това е бизнес! Мога да поправя всичко, да се върна…

Ксения спря и го погледна изпитателно:

— Не, Артьом. Това не е мъст. Това е справедливост. И не става дума за другата жена. Става дума за това как постъпи с нас, със собственото си семейство. Предаде не само мен — предаде децата си.

— Те все още са мои деца! — гласът му премина в истерия. — Не можеш…

— Мога — прекъсна го Ксения. — И ще го направя. Защото някой трябва да се погрижи за бъдещето им.

Артьом я хвана за ръката:

— Чуй, имам предложение. Да започнем отначало. Вика… тя се оказа не такава, за каквато я мислех. А ти винаги беше до мен, подкрепяше ме…

Ксения внимателно, но решително издърпа ръката си:

— Прости, Артьом, но този момент отмина. Имам свой живот, своя кариера. Вече не съм онова момиче, което вярваше на всяка твоя дума.

След месец в града се разнесе новината за краха на империята на Артьом. Вика изчезна, превеждайки крупна сума по свои сметки. Луксозният особняк и останалите активи се наложи да бъдат продадени почти на безценица, за да се покрият дълговете. Артьом се опитваше до край да запази репутация, но без успех.

Ксения наблюдаваше всичко без злорадство. Спечелените съдебни дела ѝ позволиха да купи просторен апартамент в добър квартал. Децата най-после имаха свои стаи, а Максим си оборудва малко музикално студио.

С течение на времето животът на семейството се подобри.

— Мамо, виж! — влетя Лера с плик в ръка. — Приета съм в държавна поръчка!

Ксения прегърна дъщеря си, очите ѝ се напълниха със сълзи от радост. Престижният икономически университет се превърна в реалност за Лера.

Един пролетен ден в офиса при Ксения дойде Артьом. Изморен, в износени дрехи, той изглеждаше съвсем друг човек.

— Много неща осъзнах, Ксюша — каза тихо, свеждайки поглед. — Парите и властта ме заслепиха. Мислех, че мога да купя щастието.

— Защо си тук?

— Искам да поправя всичко. Да върна семейството. Липсвате ми, ти и децата…

Ксения поклати глава:

— Децата пораснаха без теб, Артьом. Сам избра този път.

В този момент пред офиса спря Максим с нов автомобил. Той беше станал уверен младеж, собственик на успешна IT-компания. Музиката бе останала само като хоби.

— Мамо, готова ли си? — обърна се към нея, нарочно пренебрегвайки баща си. — След час е срещата ни с инвеститорите.

— Да, сине — усмихна се Ксения, прибирайки чантата си. — Прости, Артьом, но ние тръгваме.

Пътищата им отново се пресекоха на благотворителен вечер. Артьом, вече мениджър на средно ниво, опита да заговори с бившата си жена.

— Ксения Владимировна, може ли минутка? — извика след нея в коридора.

Ксения се обърна, заобиколена от колеги и партньори:

— Да, Артьом?

— Исках публично да призная грешките си…

— Няма нужда — прекъсна го тя меко. — Това вече е в миналото. Пуснала съм обидите и ти желая само добро.

Вечерта, седнала в любимото кресло с чаша чай, Ксения прелистваше семейни снимки: тук Лера на абитуриентския си бал, тук Максим на откриването на първия си офис.

Телефонът вибрира — Максим изпрати снимка: той и сестра му празнуват успеха на Лера.

— Мамо, ела при нас! — бе написал синът. — Отбелязваме успеха на Лера.

Ксения се усмихна. Животът ѝ бе дал суров урок, но тя се беше справила. Никой вече не можеше да разруши света ѝ, изграден върху любовта към децата и вярата в себе си.

В огледалото се отразяваше уверена, красива жена. Ксения приглади косата си и взе ключовете от колата. Децата я чакаха в ресторанта, а това означаваше много повече от всички минали обиди и разочарования.

Излизайки от дома, тя се спря за миг, поемайки свежия вечерен въздух. Животът продължаваше и беше изпълнен с красота: любовта на децата, уважението на колегите, достойната работа. Най-важното — свободата да бъде себе си, без да се обръща назад и без страх от бъдещето.