Какво ще става, ако един мъж, който не е запознат с домакинските задължения, остане сам за цяла седмица? В тази статия ще ви разкажем как преминава седмицата му.
Днес е първият ден, откакто жена ми замина. Събуждам се сам в леглото, а кучето веднага се прозява и скача до мен. В настроение съм, тъй като мога да правя каквото си поискам. В апартамента се движа спокойно, без да бързам, и дори мога да пуша навсякъде. Създадох си план за деня: знам колко време ми е необходимо за душ, бръснене и разходки. Оказва се, че ми остава много свободно време, което ме кара да се чудя защо жена ми постоянно се оплакваше от недостиг на часове.
Вечерята реших да направя по-специална. Включих настолната лампа и избърсах масата, за да създам празнична атмосфера. Реших, че почистването и миенето на съдовете мога да отложа за утре.
Върнах се от работа късно и забелязах, че мръсните съдове по масата са се натрупали. Явно ще трябва да преразгледам графика си. Обясних на кучето, че не всеки ден е празник, а вчера беше по-приятен от утре. За вечеря се нахраних с останалите макарони от вчера.
Взех си почивен ден, тъй като домакинската работа изискваше много повече усилия, отколкото предполагах. Поспах, но кучето не дочака сутрешната разходка и то реши да се облекчи в коридора. Изчистих, но чувствах, че любовта ми към кучето е на път да избледнее. Миризмата остана и бях принуден да пръскам с дезодорант.
В кухнята открих, че кренвиршите могат да се затоплят в супа и да се ядат направо от тенджерата. Реших, че не е нужно да чистя с прахосмукачка, както настояваше жена ми. Важното е, че се събувам на прага и мия лапите на кучето след разходка.
Към обяд реших, че не ми се оправя леглото. Нищо сложно за кучето – премина на суха храна. За себе си отворих консерва с риба в масло. Проблемът с мивката обаче стана належащ – тя се запуши от картофени обелки и мазнини. Опитах да я отпуша, но не успях. Убедих се, че ежедневно бръснене е просто загуба на време.
Реших, че вече няма да мета пода – това стана дразнещо. Взех кучето със себе си на работа и го оставих на входа. Смятах, че е по-добре да прекарва времето си с портиера, отколкото да разнася своята храна из целия апартамент. Вечерята ми бе изключително проста – чай с хляб, без никакви приготовления.
Апартаментът вече изглеждаше като неуправляем хаос. Разгневеното куче разкъса нощницата на съпругата ми и обувките й. Опитах се да го порицая, но то пък изглеждаше бясно. Вечерта реших да не се събличам, защото на сутринта пак трябваше да се облека, а оправянето на леглото се оказа по-лесно – просто трябва да наглася одеялото.
На последния ден от седмицата решихме с кучето да се храним заедно - направо от хладилника, за да не го държим дълго отворен. Нещо от него започна да мирише, а замразените храни вече не бяха в добро състояние. Взех решение да изведа кучето на разходка. Просто искам да доживея до утре и да споделя всичко с жена ми. Не е честно, че оставя мен, напълно неподготвен за семейния живот, да бъда сам цяла седмица. Даже и с кучето!