Водните отношения между България и Гърция са в значителен дисбаланс, което поставя редица предизвикателства пред двете страни. България, като горна страна, предоставя водни ресурси, но условията на споразуменията са такива, че ползите от тях преминават почти изцяло в полза на Гърция. Тази ситуация беше обсъдено от Любка Качакова, бивш заместник-министър на околната среда и водите, в предаването „Лице в лице“.
По нейни думи, спогодбата за река Арда, която изтече през миналата година, е с репарационен характер. В продължение на шест десетилетия България е била задължена да предоставя регулирани води за напояване на Гърция, в съответствие с условията на Парижкия мирен договор. Качакова подчерта, че язовирите, част от каскадата на Арда, са били проектирани с цел да осигурят необходимото количество вода на гръцките селскостопански производители.
Гърция обаче не е предприела необходимите действия през последните 60 години, за да създаде инфраструктура, която да задържа водите, напускащи България. Качакова отбеляза, че страната е могла да изградени малък язовир или поне резервоар, способен да регулира потока на вода от язовир Ивайловград. Липсата на такава инициатива от гръцка страна сега предизвиква затруднения.
Вследствие на тази ситуация, гръцките фермери започнаха да организират протести, изисквайки от правителството на Гърция нова дългосрочна спогодба с България. Според Качакова, България не може да си позволи подобно споразумение, особено в контекста на климатичните промени и наличието на ограничени водни ресурси в страната. Язовирите на всяка от страните са проектирани основно да обслужват нуждите на собствената икономика, а не да бъдат единствено източник за съседата.