Когато приятелството прерасне в нещо повече

Често чуваме, че приятелството може да се трансформира в любов, но обратното е рядкост. В миналото не вярвах в тази идея, докато не я преживях на собствен гръб. С Нели бяхме неразривно свързани приятели и в продължение на две години не допускахме да преминем границата на приятелството. Често обсъждахме, че всеки от нас ще намери своята истинска любов, но се бяхме зарекли, че дори и при нови обстоятелства, нашето приятелство ще остане непокътнато.

След време заминах за работа в чужбина, където срещнах Марияна, българка, с която се влюбих от пръв поглед. Тя беше от провинцията, а аз бях софиянец. Когато се прибрахме в България, Марияна обеща да се върне при семейството си за кратко, а след това да се върне при мен. Родителите ми одобряваха връзката ни, тъй като оставаше само година, за да завърша образованието си, а и Марияна учеше в София. Вече обсъждахме сватба и планирахме бъдещето си заедно.

Първият, на когото споделих за новата си любов, беше Нели. Излях пред нея всичките си чувства, но не усетих искрена радост от нейна страна. Тя се усмихна, но бързо си тръгна. Няколко дни по-късно дойде у нас, за да се запознае с Марияна. Двете се прегърнаха, сякаш се познават от години, и излязохме тримата заедно. Въпреки че не ми беше приятно да го призная, от онази вечер Нели започна да се намесва в отношенията ни. Чувствах, че нещо не е наред, и майка ми ме предупреди, че приятелството между трима е сложна работа. Тя често повтаряше, че такова нещо не може да съществува дълго.

В един момент Нели сподели, че се е надявала нашето приятелство да прерасне в нещо повече. Бях шокиран и не можех да повярвам на ушите си. Нейните думи, изречени под влияние на алкохола, ми се сториха странни, но не им обърнах особено внимание.

След няколко месеца разбрах, че ще ставам баща. Не беше планирано, но реших, че детето е дар и не можем да се откажем от него. Когато споделих новината с Нели, тя изглеждаше щастлива. Няколко седмици по-късно тя дойде, за да вземе Марияна и да излязат на пазар. Нели шофираше джипа на баща си, и когато двете тръгнаха, нещо ме стегна в гърдите. Затворих вратата и за миг се замислих дали да не накарам Марияна да се върне, но Нели вече потегли с пълна газ.

Две часа по-късно получих обаждане от полицията – Нели и Марияна бяха претърпели ужасна катастрофа и бяха загинали на място. Когато сестрата на Нели донесе писмо, оставено за мен, в главата ми се прокрадваха мисли, че всичко това е просто случайност. Но когато прочетох написаното, всичките ми надежди се изпариха. Нели беше изразила чувствата си, които бяха дълбоки и безнадеждни. Не можех да й простя за това, което стана. Тя уби не само Марияна, но и нашето неродено дете. В един миг унищожи всичко, което имах, и с него и моя живот. След този инцидент нищо не остана същото.