Шалва Александрович Амонашвили, известен грузинско-руски педагог, е създател на концепцията за хуманна педагогика. Той смята, че възпитанието трябва да се основава на безусловна любов и уважение към личността на детето. Амонашвили често провежда лекции за учители, на които споделя своите идеи и подходи към образованието.
По време на една от лекциите си, той поставя пред учителите следния сценарий: „Представете си, че преподавате в четвърти клас и едно дете закъснява с 20 минути. Какво ще направите?“ Учителите започват да предлагат различни реакции, като: „Излез от класната стая“, „Дай ми дневника“ или „Седни на мястото си, ще говорим след урока“. Но Амонашвили не е доволен от тези отговори. Той предлага друга реакция: „Когато детето влезе, от сърце бих казал: 'Здравей, дете мое! Моля, влез, седни. Не можехме да започнем урока без теб, чакахме те.'“
Според него, именно такова отношение е пример за безусловна любов, която не може да се имитира. Ако детето закъснее отново, той би казал с още по-голяма любов: „Здравей, любимо дете! Чаках те толкова много, влез бързо, седни.“ Амонашвили вярва, че ако учителят проявява искрена любов, детето ще спре да закъснява, защото ще се чувства ценено и уважавано.
Интересно е, че самият Амонашвили е бил кръгъл двойкаджия до седми клас, но завършва училище със златен медал. Тази промяна в отношението му към обучението се дължи на нова учителка по грузински език, която показвала истински интерес и уважение към учениците. Личността на детето става централна идея в неговата концепция за хуманна педагогика.
Ето някои от основните съвети на Амонашвили, които учителите могат да следват:
Следвайки тези принципи, учителите могат да създадат позитивна и подкрепяща учебна среда, която да насърчава децата да се развиват и да се чувстват ценени. Хуманната педагогика на Амонашвили предлага нов поглед върху образованието, основаващ се на любов, уважение и разбирателство.