Когато за пръв път предложих брак на един бездомник, не предполагах какви последици ще има това решение. Готова бях да осигуря удовлетворението на родителите си, без да осъзнавам, че взимам риска да променя живота си по начин, който никога не съм очаквала. Аз съм Майли и на 34 години, и това е моята история за това как се промениха драматично обстоятелствата ми от независима жена в съпруга на бездомник.
Баща ми и майка ми от малка ме подтикваха към сватба, сякаш времето изтича. Почти всяка семеен вечер беше свързана с разговора кога най-накрая ще намеря подходящия партньор. Майка ми, Марта, винаги започваше с нещо като: „Майли, какво ще кажеш за сина на Джонсън?“. Аз, обаче, бях насочена към кариерата си и не се интересувах от романтични връзки. А баща ми, Стивън, често повтаряше, че кариерата няма да ме стопли, и постоянно подхвърляше предложения за нови мъже.
След дълга поредица от забележки и ултиматуми, един вечер, по време на традиционната неделна вечеря, родителите ми обявиха, че ако не се омъжа до 35-ия си рожден ден, ще загубя наследството им. Бях шокирана и не можех да повярвам как могат да действат по този начин. Реших да прекратя контакта с тях и в месеците след това се опитах да забравя техните натиски.
Докато пътувах от работа, открих мъж, който седеше на тротоара, молейки за помощ с картонен знак. В него имаше нещо, което ме привлече – доброта и тъга в очите му. Изведнъж ми хрумна една луда идея – какво ще стане, ако му предложа брак? Сказах му: „Може би ще звучи странно, но искаш ли да се оженим?“ Неговата реакция беше шокираща, но след малко разисквания той прие предложението.
След като започнахме да живеем заедно, осъзнах, че животът със Стан не беше толкова лош, колкото очаквах. Той беше интелигентен, забавен и съвсем възможно моята ледена стена от предразсъдъци да се топеше. Въпреки това, имаше един аспект от живота му, който оставаше мъглист – миналото му. Никога не искаше да говори как се е озовал на улицата, а аз се чудех какво ли се беше случило.
След няколко седмици на съвместен живот получих неочаквано изненада. Когато се прибрах у дома, помещенията бяха пълни с рози, а Стан, облечен в елегантен костюм, ми предложи да се омъжа за него истински. Бях толкова изненадана, че се борех да асимилирам всичко. Основната ми притеснителна мисъл беше, откъде е взел всичките тези средства.
Когато сподели своята история, почувствах как животът ми се обърна с главата надолу. Стан не беше обикновен бездомник, той беше жертва на предателство от собственото си семейство. Братята му бяха отнели бизнеса му и го бяха оставили на улицата, но срещата с мен бе дала нова надежда. Бях шокирана, но и развълнувана да разбера, че мъжът, за когото толкова неочаквано се омъжих, всъщност имаше мъдрост и разбиране в причините зад неговата съдба.
В крайна сметка, когато изразих чувствата си към него, казах, че съм готова да се омъжа, но искам да изчакам шест месеца, за да видим как ще се развият нещата. Стан прие с радост, а пръстенът, който ми предложи, стана символ не само на нашата връзка, но и на поне малко стабилност в нашия живот.
И така, животът ми се обърна и осъзнах, че влюбването може да дойде от най-неочаквани ситуации. Времето прекарано в мизерия всъщност ми показа колко ценна е истинската връзка и как любовта може да се прояви в най-невероятните форми.