Пътят към истинската любов

От доста време насам, аз преживявам емоционалния спомен от развода с първия си съпруг. Той определено не ми беше опора и нашият брак често поставяше моите нерви на изпитание. Дълго време измина, преди да успея да се възстановя от преживяното. Той беше безработен, харчеше парите ми и дори изнесе част от ценностите ни. Но продължавах да търпя всичко това, тъй като синът ни, Петър, растеше. Един ден, когато той беше на 12 години, дойде при мен и с решителен тон ми каза:

– Мамо, защо търпиш това? Изгони го!

Тези думи сякашеха прозорци в съзнанието ми и без да се колебая, реших да изгоня мъжа си. Радостта от освобождението ми беше безмерна. В следващите години имах кратки обelectric mnges, но никога не си мислех, че ще започна нова сериозна връзка, тъй като се страхувах да не попадна отново в същия капан.

Трудности и нови надежди

Последните четири години бяха особено предизвикателни. Петър замина за Канада, решавайки да остане там за постоянно. Аз не желаех да се местя – смятах, че е твърде късно за нови начала в чужда страна. Изпитах тежките моменти по време на карантината, когато никой не идваше да ме види и се чувствах напълно сама.

Приятелка ми сподели:

– Намери си поне приятел, за да имаш с кого да говориш!

Но аз гледах на връстниците си и виждах само страхотия и немощ. Чувствах се срамно да излизам с мъже, които не бяха на нивото ми. Спомням си как приятелката ми ми предложи:

– Запознай се с някой по-млад. Изглеждаш страхотно!

Тогава започнах да променям начина си на мислене. Чудесата започнаха да се случват, когато в съседството ми се появи Иван, мъж, който разхождаше кучето си в парка по едно и също време всеки ден. Той беше разведен, имаше вече пораснала дъщеря и на повечето дни ме радваше с цветя. Беше на 49, аз – на 62, но с времето усетихме взаимна привлекателност.

Нови предизвикателства в отношенията

Странно, но почти не забелязах моментът, в който се премести при мен. Окачествяваха го с възхищение, но успявах да се чувствам поласкана от вниманието. Готвех му вкусни ястия, а радостта ми от общуването с него беше несравнима. Но един ден, той ми предложи:

— Можеш да изведеш кучето ми – добре е да излизаш на свеж въздух!

Когато предложих да излезем заедно, той се колебаеше и отговори:

— Не е добре да се показваме твърде често заедно пред другите.

Тогава се замислих и осъзнах, че съм се трансформирала в негов услужлив партньор. Уговорих среща, на която му казах:

— Смятам, че задълженията в дома трябва да се споделят поравно. Можеш сам да си гладиш дрехите и да изведеш кучето.

Той отговори:

— Необходимо е да угодиш на млад мъж, иначе каква е ползата от теб?

Това ме шокира. Реших, че е време за действия и му казах:

— Имаш 30 минути да си събереш нещата и да се махнеш оттук!

Той изрази учудване, а аз осъзнах, че независимо от всичко, изпитвам печал зад решението си. Но истински ли е невъзможно за жена на моята възраст да открие истинската любов? Сърцето ми копнее за нежност и искрено обичане в живота ми.