Загубата и откритията: историята на едно дете

На деветгодишна възраст преживях нещо, което напълно промени моя свят – загубих майка си. Тя беше млада и жизнена, но едно неочаквано събитие, аневризма, ни отне ненадейно. Когато получих новината в училище, погледът ми извеждаше страх и тъга от лицата на възрастните. В този момент осъзнах, че съм сам и всичко, което познавам, няма да бъде същото.

След смъртта ѝ, останах без подкрепа. Нямаше роднини, които да се грижат за мен, а социалните служби ме настаниха в групов дом. Преди да замина, една съседка ми предложи да отида вкъщи и да събера любимите си вещи. Докато опаковах, попаднах в стаята на майка ми. Въздухът бе все още наситен с нейния парфюм. Легнах на леглото ѝ, зарових лицето си в възглавницата и заплаках. „Мамо“, прошепнах тъжен, „какво ще правя сега?”. Именно в този момент ръката ми усети нещо под възглавницата – стар дневник с изтъркана корица и с надпис „ЛИЧНО!“ вътре. Не знаех, че това просто ще промени всичко.

Този вечер, в незавидното легло на новото си жилище, отворих дневника. Страниците му разкриваха младостта на майка ми, написаните истории от времето ѝ на 17 или 18 години. Четях за първата ѝ любов, за отношенията, които я нараниха, за трудностите, през които премина. И точно когато мислех, че не мога да бъда по-изненадана, се натъкнах на шокиращи думи: „Бременна съм, не зная какво да правя.”

На следващите страници тя споменаваше как баба ѝ я е заставила да даде бебето за осиновяване с обещанието за по-добър живот. „Не мога да спра да плача или да целувам малките ѝ ръчички”, бяха думите, които ме разплакаха. От този момент осъзнах, че имам сестра, за която не бях знаела.

Продължих да чета ежедневието на майка ми под завивките, с фенерче в ръка. Научих, че тя е наблюдавала растежа на сестра ми от разстояние. Беше истинска драма – дори наела къща до тази на сестра ми, но никога не беше осмелила да ѝ се представи. Когато погледнах карта, видях, че къщата, в която живееше тя, е само на крачка от нашата стара родна къща.

На следващия ден реших да последвам интуицията си. Взех дневника и отидох до вратата, която представляваше нова надежда за мен. Почуках и вратата се отвори – пред мен стоеше висока дама с дълга руса коса, която не подозираше как много обща история имаме.