История за отслабване: Как една жена открива себе си

Много жени си задават въпроса „Да отслабвам ли, или не?“ и често попадат в капана на собствените си страхове и несигурности относно външния си вид. Въпросът е дали действително излишните килограми са проблем, или просто част от идентичността ни?

Като някой, който не е свикнал с диетични ограничения, реших, че е време да се опитам да съм по-стройна. Но емоциите и преживяванията на моя път към отслабването бяха просто изумителни.

Началото на усилията

На 1 август, всичко започна в офиса, където обявиха менюто за деня. Зарадвах се, когато видях яхния и шопска салата - истинска радост за всеки любител на храната. Въпреки че знаех, че трябва да избера само едно ястие, не устоях и си взех и двете. Малко знаех, че съвсем скоро ще се сблъскам с мъж, за когото мечтая, и това ще подтикне моята страхливост. Мислех си, как ще ме вижда, когато трябва да се наядам с мазни храни, докато той избира по-леките опции.

Безразличие към диетата?

На следващия ден, след като се уверих, че кантарът не работи, реших, че трябва да ми е време за строга диета. Спомням си, че чух за елда и си помислих, че е чудесен вариант. Но с всякой поглед към Спас, красивия колега, няма как да не се почувствам несигурна и неприемлива, особено след като видях стройната Марина отсреща.

Личното ми любопитство да се затворя и да стигна до пълна крайност с диетите доведе до много разочарования. Реших, че мога да отслабна, като просто спра да ям. Но какво всъщност постигнах? Вместо свалени килограми, всъщност загубих себевъзприятието си и радостта от кратките удоволствия, които храната може да предостави.

Има ли смисъл да се отказваме?

Какво е отслабването без за приятелски събирания и тортите на рождените дни? Наблюдавайки как хората около мен се наслаждават на живота, осъзнах, че никога няма да бъда щастлива чрез ограничения. В края на краищата, какъв е смисълът да стой патрон на диета, когато знаех, че след време пак мога да се върна в старата форма? 

Въпросите и разочарованията нагнетяваха, но в същото време ми предоставяха перспектива за живот - осъзнаването, че истинската красота идва от тези, които обичат себе си, без значение от килограмите на кантара.

Принципи на самопринуждение

Чрез урока, възприято единствено в опити и провали, осъзнах, че любовта към себе си и приемането на тялото такова, каквото е, осигуряват безусловно щастие. Мислите, че всеки има своя собствена индивидуалност, и ние сами сме отговорни за собственото си самочувствие. Преди всичко, приятелите са тези, които трябва да ни вдъхновяват, а не да затъмняват нашата индивидуалност.

Намиране на нова идентичност

Допустимо е да не отговаряме на определени социални нагласи. Важно е да смятам, че абсолютно всяка фигура е неповторима и уникална по свой собствен начин. Нито един сценарий не е идеален, но всяко разочарование е стъпка по стъпка към самопознание и самочувствие. И дори след многобройни кулинарни провали, най-важното е, че те добавят цвят на живота и картина на светлинната фотопленка.

Заключение

На 19 август се сблъсках с Любов - не споделих последният кадър за съжаление, не само да изразя собствения си опит, но да прибягна до нов начин на живот, където съвместното време с другите е истински съкровен миг. Доказвам си, че не е необходимо да си ултра-стройна, за да бъдеш обичана и ценена от другите. Трябва просто да бъдеш истинска и да обичаш себе си такъв, какъвто си!