Последната година в училище се оказа изключително предизвикателна за Нина. Докато преди всичко около нея беше насочено към ученето, в абитуриентския клас атмосферата се променя. Всички, сякаш, бяха забравили основната цел на училището и се опитваха да се потопят в романтични връзки, мечтии и материални стремежи. Нина обаче, оставаше сама в своите мисли, като бъдещето ѝ изглеждаше мрачно.
Въпреки добрите си оценки, у дома нещата не бяха лесни. Семейното ѝ положение не ѝ позволяваше да носи нови дрехи, а Нина не можеше да се сети кога за последен път е имала нова рокля. Споменът я отвеждаше към първи клас, когато родителите ѝ бяха инвестирали в нова екипировка. Съвсем различно време, преди баща ѝ да се промени от загубата на майка ѝ.
Общуването със съучениците никога не е било лесно за Нина, а в последната година се чувстваше особено сама. Подигравките от страна на съучениците се увеличаваха, а тя отново и отново търсеше начина да не обръща внимание на злобните коментари.
Един ден в училище се случи нещо неприемливо. Нина, с обичайната си скромност, поиска разрешение да отговори от мястото си. В клас се разнесе смехът на съучениците, които си позволиха да се подиграват на нейния вид. Устремена от унижението, Нина напусна стаята, усетила как се разпада на малки парченца от обидите.
Като се прибра у дома, картината не се промени. Баща ѝ беше пак пиян и легнал на дивана. Кухнята, отрупана с мръсотия и пустош, беше отражение на хаоса в живота им. Необяснимо бе, как всичко можеше да се е развило по този начин. Нина седеше и размишляваше за майка си, за всеки момент, когато семейството ѝ е било ценно и целено.
С течение на времето, ситуацията у дома се влошаваше. Баща ѝ, който някога я е обичал неистово, сега позволяваше алкохолът да го контролира. Нина често го умоляваше да спре, но надеждата ѝ бързо угасваше. Неспирният кръг на насилието и неразбирателството я теглеше надолу.
В един от тежките моменти на кризата, Нина срещна Инна Романовна, жена, която работеше в съседната аптека. Тя я насърчи да се предаде на директорката на училището относно подигравките в клас. Нина обаче прояви устойчивост и реши да търси решение на проблема сама, като намира работа, която да ѝ помогне финансово.
Така Нина намери работа в болницата, където започна да работи като санитарка. Тя не сподели с никого за новата си работа, а в училище заяви, че ще присъства на бала. Без да се нуждае от одобрението на другите, тя беше решена да си купи рокля и сама да отиде на бала, независимо от злобните коментари, които продължаваха да я следват.
Скоро Нина събра смелост и се изправи срещу подигравките. Тя разбра, че не е по-лоша от съучениците си и, дори да няма същите финансови възможности, има стойност и достойнство. Дали работата ѝ в болницата би променило нещо в живота ѝ? Тя бе готова да се бори за своето щастие и достойнство.
След време, с подкрепата на Инна Романовна и усилията си, Нина успя да си купи рокля за бала. Нищо не можеше да вълнува повече едно момиче в нейното положение, отколкото да бъде кралица на бала. Хората около нея можеха да я осмиват, но в този миг тя се чувстваше победител.
На самия бал, Нина получи шанса да се срещне с избраника на сърцето си, Игор. Той не беше просто елегантното момче, а човек, който успя да оцени нейния характер и сила. Тя разбираше, че минаването през трудности само я е направило по-силна и готова да се справи с всичките предизвикателства в живота.
Нина вече знаеше, че е способна на много и че нейната ценност не зависи от дрехите, а от усилията, които полага, за да постигне мечтите си. А ако е необходимо, тя ще се справи с всичко, добавяйки нови победи към историята на своята младост.