Люба стоеше пред огледалото в пробната на сватбения салон, сменяйки сватбени рокли. Всяка от тях я карала да се чувства като принцеса. Тя не можеше да повярва, как такава красота е възможна, и в същото време осъзнаваше, че днешният ден е не само специален, но и съдбоносен за нея. Тя с нетърпение мислеше за своя бъдещ съпруг – човек, който я карал да се чувства безкрайно щастлива, но в дъното на сърцето си носеше и една тежка тайна. Люба беше сираче и се чувстваше изоставена от майка си, която я оставила да се грижи сама за себе си още от раждането.
Израснала в сиропиталище, Люба мечтаела за обич, за семейство, но нито един от съучениците й не можел да разбере през какво е преминала. За щастие, тя имала добра приятелка на име Лена, която била нейната опора в трудните моменти. Двете момичета споделяли не само радостите, но и тъгите си. Заедно те си мечтаели да избягат от сиропиталището, да намерят своите принцове и да започнат нов живот.
Тъгата от детството им обаче била непоносимо тежка. Когато една лятна сутрин ги заведоха на река, за да плуват, за Люба и Лена започна един ужасен кошмар. Липсата на опит в плуването ги завела до опасен водовъртеж. Люба започнала да се дави, а Лена, без да се замисли, се хвърлила да я спасява. Въпреки героичните усилия на приятелката си, Люба не успяла да я спаси. Лена загинала, а Люба останала сама със скръбта си. Ужасният инцидент я променил завинаги, оставяйки я с чувства на вина и самота.
След трагедията, Люба била настанена в психиатрична клиника. Смъртта на Лена я преследвала като призрак. Никой не приемал чувствата й, а сама тя не знаела как да ги изрази. Въпреки трудностите, Люба успяла да се възстанови, но след като завършила сиропиталището, я очаквал нов етап от живота – самостоятелността. Тя намерила работа в ресторант, където господинът с доброто сърце я наел, виждайки потенциала в нея.
В ресторанта Люба срещнала Сергей – мъж, който напълно променил живота й. Той бил внимателен, мистериозен и привлекателен. Двамата започнали да се срещат и Люба бързо осъзнала, че е намерила своя принц. Връзката им била пълна с нежност и подкрепа, което помогнало на Люба да се справи с демони от миналото си. Когато той ѝ направил предложение, тя се почувствала на седмото небе от щастие. Бракът им бил мечта, в която Люба най-накрая била способна да погледне напред и да се освободи от миналото.
Но щастието ѝ не траело дълго. След сватбата, докато Люба и Сергей отивали на меден месец, Люба срещнала малко момиченце на улицата, което продавало цветя. Момичето, с име Лиза, носело в себе си много от същите черти като Люба – самота, надежда и мечта за обич. Когато Люба чула за трудната съдба на Лиза, сърцето й се свило. Спомените за детството я залели и тя решила да се намеси.
Люба разбрала, че Лиза е дъщеря на жена, починала от рак, оставяйки момичето само на света. Въпреки че Люба имала собствена история, тя не могла да остане безучастна и решила да осинови Лиза. Тя не искаше малката да премине през същите страдания, каквито самата тя била изпитала. След тежък разговор с Сергей, двойката взела решение да се грижат за Лиза и да ѝ дадат семейство.
Постепенно между Люба и Лиза се създала връзка, изпълнена с любов и разбиране. Момичето, което веднъж било затворено и тъжно, започнало да се отпуска и да се усмихва. Люба осъзнала, че ключът към щастието е не само в любовта, но и в способността да се бориш за другите. Двете се изправили пред новите предизвикателства на живота, докато носели със себе си спомените за загубените близки.
След време, когато Люба и Лиза отишли на гробището, за да почетат паметта на Лена, Люба разбрала, че миналото никога няма да изчезне, но сега то е част от тяхната история. Благодарение на любовта и подкрепата на семейството, те успели да превърнат скръбта в надежда и ново начало. Люба намерила не само владението на собствената си съдба, но и смисъла на живота в помощта на другите.
Тази история за приятелство, загуба и ново начало напомня на всички нас, че дори в най-тъгуваните моменти, любовта и надеждата винаги ще намерят пътя си към сърцата ни.