Соня и Силата на Достойнството

– Хей, Ковалева, вярно ли е, че майка ти е била на работа в съблекалнята ни вчера? – извика с провокативен тоном Кирил Бронски, облегнат на чина и умишлено изчакал класът да замлъкне. В класната стая настъпи напрегната тишина, а погледите на съучениците се насочиха към Соня.

– Да, майка ми работи като чистачка в училището, – отговори спокойна тя, продължавайки да прибира ученията си. – И какво от това?

– Нищо особено, – ухили се Кирил. – Просто си представих как ще стигаш до бала. С автобуса и парцалите ли?

Класът избухна в смях. Соня просто метна раницата на рамото си и се запъти към изхода, без да отговори на поредната подигравка.

– Твоята майка е обикновена чистачка! – кресна Кирил след нея. – Свиквай!

Соня не обърна внимание. Отдавна беше научила да не реагира на дразнители. Още в пети клас, след преминаването си в тази престижна гимназия по квота, бе осъзнала, че тук главна роля играят парите и статусът, а тя нямаше нито едното, нито другото.

Надежда Ковалева чакаше дъщеря си пред служебния вход на гимназията. На тридесет и осем, тя изглеждаше като по-голяма жена заради години усилен труд. Возила ѝ беше обикновено яке и избелели дънки, а косата ѝ беше прибрана в небрежен кок.

– Сонечка, ти днес изглеждаш като намръщена, – отбеляза Надежда, докато крачеха към автобусната спирка.

– Всичко е наред, мамо. Просто съм уморена. Имахме контролно по алгебра, – излъга соня, без да иска да притеснява майка си с подробности за подигравките от съучениците.

Надежда търсеше начин да направи живота на дъщеря си по-добър, работейки на три места, секретарка сутрин в бизнес център, чистачка през обяд в гимназията и пак на работа вечер в супермаркет.

– Слушай, другата седмица в сряда имам почивка. Можем да излезем ?? някъде заедно? – предложи Надежда.

– Разбира се, мамо. Само не в сряда, защото имам допълнителни уроци по физика, – отвърна Соня, създавайки оправдание за своето тайно работно място като сервитьорка в близкото кафене.

Тази вечер, след прибиране, тя дълго не можеше да заспи, мислейки как би изглеждала на бала с прилична кола. Но откъде да намери пари, за да я наеме?

На работа Надежда отново се срещна с Игор Василиевич, собственика на фирма „ВИП-Моторс“, който познаваше името ѝ и интересуваше се как вървят нещата с дъщеря ѝ.

– Готви ли се Саша за бала? – попита той, с добрия блесък в очите.

Надежда усмихната отвърна: – Да, времето наистина лети бързо. ДА, остават само месец и половина.

След нощите с напрегната работа и постоянен стрес, Соня, за пореден път, получи предложение от Максим Соколов, сина на Игор, да я вземе с колата.

– Хайде, не се страхувай. Даже баща ми помоли да те закарам, – каза той, а телефонът му пламтеше с уведомления.

– Уча в единайсети клас и скоро е балът. – сподели Соня.

Вечерите преминаваха на работать, но в ума ѝ непрекъснато се въртеше идеята как да достави свой подарък за бала.

Един ден, докато работеше в кафето, се появи мъж на средна възраст в костюм и с ръкавици. Той ѝ представи плик от Игор Василиевич с новости за наем на лимузина за бала и съвет да приеме помощ.

Додат денят на бала, атмосферата в училището стана тържествена. За нея това беше важен момент, не само pre децата, но и израз на вдъхновение и самочувствие.

Денят на баловете не си спомняше само от сешар по-късно, но честността и храбростта и бяха отценени.

Когато излезе от колата след мерцедесова лимузина с елегантна синя рокля и след нея Надежда, в приятно простолотна рокля, ченетата им останаха отворени.

– Какво ще кажеш, Кирил? Просто време е да се извините. – осмелила достоинството да отговори Соня.

Основният урок на тази приказка беше ясен: истинската стойност на човек не се мерят парите, а е в състоянието на духа му и упорити и целеустремени решенията му.