В Германия се разрази политическа изненада, след като кандидатурата на Фридрих Мерц за канцлер не бе подкрепена от Бундестага. Въпреки че консервативният блок на Мерц, съставен от ХДС и ХСС, успя да спечели изборите през февруари, получените 28,5% от гласовете не бяха достатъчни за самообявяване на победа без коалиционен партньор.
След като консерваторите спечелиха вотa, Мерц предложи коалиция със социалдемократите, които, на свой ред, регистрираха най-ниския си резултат от следвоенния период с 16,4%. Според съобщения на медиите, тази спекулативна коалиция не успя да убеди всички депутати от социалдемократическата партия да подкрепят Мерц. С 310 гласове, той не успя да достигне необходимите 316 за получаване на парламентарно мнозинство.
Независимо от факта, че коалицията с лявоцентристката партия разполага с необходимите места в Бундестага, 18 депутатите, чиято подкрепа се очакваше, се оказаха против. Провалът на Фридрих Мерц в първото гласуване е исторически прецедент за Германия от 1949 година насам и е възприет като значително неудобство за него и неговата партия.
Бундестагът ще има срок от 14 дни, през който може да избере нов канцлер, включително възможността отново да се гласува за Мерц или друг кандидат. Според германската конституция няма ограничение за броя на гласуванията, но в крайна сметка, ако не се стигне до абсолютно мнозинство, министър-председател може да бъде избран и без него.
Политическите анализатори обсъждат поражението на Мерц, което е видяно като унижение, особено предвид че част от социалдемократите, които подписаха споразумението за коалиция с консерваторите, не бяха доволни. Историческото значение на провала му ще окаже дълготрайно влияние върху политическото му бъдеще и интересите на неговата партия.