Детска съпричастност и учене от различията

В зоомагазин, собственикът поставил обява, че предлага малки кученца за продажба. Обявата моментално заинтересувала едно преминаващо дете, което веднага решило да влезе в магазина.

– Може ли да видя кученцата? – попитало то. Спокойно, собственикът отговорил:

– Разбира се, кученцата са там, в ъгъла. Ела с мен.

Той отворил преградата и от там изскочили няколко игриви малки кученца, които весело подскачали около майка си. Момчето обаче забелязало, че едно от тях е по-различно – то се движело трудно и изоставало от останалите. Заинтригувано, детето попитало:

– Какво му е на това кученце?

– То е родено с проблем в едно от крачетата и за жалост, няма как да се излекува. То ще остане сакато завинаги, – обяснил собственикът с тъга в гласа си.

Малкото дете, обаче, отговорило с решителност:

– Искам да купя точно това кученце.

Собственикът, изненадан, запитал:

– Защо избираш него? Има толкова много други, които могат да тичат и да играят. Това кученце никога няма да може да прави същото.

В този момент, детето се навело, навило крачола на панталона си и показало своя деформиран крак, поддържан от метална скоба. То добавило:

– Знаете ли, господине, и аз не мога да тичам като другите деца. Затова точно това кученце ще бъде добро за мен. Аз знам какво е да си различен, отхвърлен и понякога безпомощен.

Тази искреност трогнала собственика на магазина. Той решил да направи жест на детето и предложил:

– Добре, в такъв случай мога да ти дам това кученце безплатно. Все пак, нямаше да мога да го продам, така че нека бъде подарък за теб.

Но детето, с твърдост, отговорило:

– О, не, господине, не мога да приема това. Това кученце не е по-лошо от другите, така че ще платя цената, която е зададена. Неговата физическа ограниченост не го прави по-малко ценно.

Тази история показва, че децата често разбират много повече от своите възрастни. Изучаването на различията и съпричастността към другите е част от важния урок, който ни напомня за ценността на живота и обичта. Както отбелязва Антоан дьо Сент Екзюпери:

“Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват...”

Притчата е част от сборника "Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота".