Неочаквани срещи по време на джогинг

След вечерната ми разходка с джогинг, улиците бяха осеяни с локви, останали след дъжда. Когато реших да изпреваря една майка с малката й дъщеря, направих крачка наляво и, без да се усетя, стъпих в една скрита от тревата локва. Маратонките ми вече бяха мокри, но сега и красивите обувки на момиченцето пострадаха.

Непременно се почувствах неловко и веднага започнах да се извинявам на малката: "Извинявай, моля те, това беше случайно." Момичето ми отговори с усмивка и нежно ангелско гласче: "Няма нищо, вероятно просто не сте видели локвата в тревата." В този момент майката, която преди това ме гледаше с недоволство, смени настроението си, след като чу реакцията на дъщеря си. "Нямаме никакви претенции към вас, младежо," добави тя.

Внезапно мина покрай нас автомобил, който летеше с висока скорост и ни окъпа от главата до петите. "Е, явно се намокрихме доста," каза майката с тъжен тон. "Не можеш да прощаваш на всички..." Но дъщеря й, с невъзмутимо спокойствие, отговори: "Не, мамо, на този дядо в колата също можем да простим! Даже можем само да му откъснем краката..."

Тази шега успя да разведри обстановката и да ни накара да се усмихнем, въпреки неочакваната ситуация. Понякога дори в най-неловките моменти, усмивките и доброто настроение могат да направят чудеса.