Вика и нейният път към щастието

Вика не беше успяла да се омъжи, въпреки че животът около нея бе изпълнен с примери за бракове. Всичките ѝ приятелки давно бяха направили този важен избор, дори се бяха погрижили за деца с нуждите си – по-големи деца, които вече посещаваха училище. Въпреки собствената си привлекателност и грижа за външността си, тя не успяваше да привлече мъжете, които ѝ харесваха. Често се сблъскваше с подигравателни коментари от страна на компанията, която споделяше време с нея. Вика мечтаеше за сватба, основана на взаимна любов, но в моменти на слабост и отчаяние се запитваше: „Ами ако той вече е изчезнал от моя живот?“

Докато слушаше съветите на майка си, която ѝ казваше „Не бързай, един ден щастието ще дойде“, Вика просто се отвращаваше от перспективата да продължава да чака. „Просто ми е писнало да очаквам!“ – повтаряше си тя, стремейки се към живот, изпълнен с любов и семейно щастие. Постепенно натискът на часовника, тиктакането на времето и вечните въпроси на познати и роднини за сватба започнаха да я мачкат. Чувстваше, че времето ѝ изтича, а носещите венчалната халка се запъваха с възторга на успеха. „Станало е време да се омъжа!“

След като направи крачката и се омъжи, Розовите очила на Вика бяха свалени веднага след сватбения марш. „Всичко ще се нареди“, уверяваше се тя, мечтаейки, че ще намери начин да се приспособи и всичко ще се оправи. За съжаление, проблемите, които се появиха след раждането на сина ѝ, веднага се увеличиха. За кратко време Вика подаде молба за развод, потъвайки в несигурност и неудовлетвореност. Преминаването далеч от родния дом и от отговорностите, които носеше, я накараха да се почувства облекчена.

Въпреки новината за развода, помощта от страна на майка ѝ не спря. „Хайде, вземи си почивка! Отправи се на юг и релаксирай!“, предложи майка ѝ. Вика, притеснена за синчето си, най-накрая съгласна да замине. Пътят към прилагането на искрената любов ѝ дойде, когато се запозна със Сашо, мъж, притежаващ чара на истински южен неженен.

Тя започна да споделя моменти с него, в които можеше да забрави за миналото си. Дали времето извън семейството ѝ помогна да открие нови шансове? Вика инстинктивно можа да оценява себе си в бизнеса и в крайна сметка в нещата, които я съпътстваха. Северния характер на старите ѝ затворници й се струваше все по-отдалечен. Преживяната романтика на курортите в топли дни я навеяла, но и накарала да почувства как всичко е наред.

Вика се опира на самооценката си. Интересно е каква специална емоция съществува, гледайки как един нов човек нарушава в редиците на старите разбирания. Нуждата от любов не е само в големите жестове, но и в малките отношения. Когато Вика и Сашо сладко разделяха диня, смехът и семейството станаха част от новата и реална реалност.

След завръщането на Вика, времето ѝ в Киев не само че се промени, но и в нямо израста, показвайки истинската страна на света около нея. Съпругата на мъжа, комуто се влюби, напомни на Вика, че истинското щастие е в това да знаеш как да присъстваш в живота на другите. Тя с радост и нормалност прие все по-честите телефонни обаждания от новия си познат и дори искаше да се опитва да се справя с живота си и в работа.

И точно там, където любовта изглеждаше наложителна и достъпна, Вика осъзна, че истинската красота е в поддържането на баланса и хармонията. Беше ли видяла перфектността? Чувството на възможностите приведоха към осъзнаване за ее привидно пропаднал порядък и представител на хрущялите в завладяваща нощ. Срещи, разговори и смеене бяха просто практическа част от новия живот.