Спомени от миналото

Завинаги ще помня как всяка сутрин в 6 часа се събуждах и отивах да се наредя на опашка за мляко. Баба ми също имаше своя ритуал, но тя предпочиташе друг магазин. В спомена ми остава вълната от порции – 2 пресни и 4 кисели млека. Времето обаче бързо се промени и новият стандарт стана 1 прясно и 2 кисели. Това бяха годините, известни като Лукановата зима, а не просто епоха на социализма.

Шоколадовите яйца, които могат да се намерят в Корекома, също са запечатани в съзнанието ми. Цената им от 60 стотинки е нещо, което помня ясно и днес. Гледайки назад, изпитвам недоумение от сивотата и грозотата, които доминираха в ежедневието ни. Спомените за баба ми показват колко неподходящи бяха времето и обстоятелствата. Тя винаги ми повтаряше да бъда внимателна с думите си и да не говоря за неща, които могат да бъдат чути от другите, тъй като имахме усещането, че имаше постоянно наблюдение. Особено се тревожеше, че ако разкрият вярата ѝ в Бог, нещата биха се обърнали в лоша посока за нас.

Не мога да забравя как всяка сутрин в 7:15 се излъчваше предаването "Дела и документи" по радио Хоризонт. Това предаване ми се струваше толкова скучно и безжизнено. Въпреки че бях малка по онова време, ярките спомени от телевизията, която ми се струваше неинтересна, оставиха траен отпечатък в съзнанието ми. Всички тези преживявания, дори и да бяха негативни, са останали живи в моята памет и ме формираха като личност.