Спомени за баба и неочаквани находки

Живеех в апартамент, който наследих от баба си. Тя беше моят опора и вдъхновение, особено в моментите, когато родителите ми бяха заети с командировки. Смъртта на баба ми дойде като гръм от ясно небе – просто една сутрин тя не се събуди, въпреки че предишната вечер изглеждаше напълно здрава. Никой не успя да се сбогува с нея, но след погребението, аз взех решение да се преместя в нейния апартамент и да започна самостоятелен живот като студент.

Родителите ми ми подариха стара кола, а всичко останало си изкарвах сам, като ремонтирах различна техника – от монитори до телефони. Тези усилия ми стигаха, за да покривам разходите си за храна и сметки. Но един ден, когато закъснях за университета, попаднах в катастрофа. Трябваше да забравя за ремонта на техника, тъй като получих травма на ръката.

Същевременно, майка ми заболя сериозно и се нуждаеше от скъпа операция. Взех академичен отпуск и започнах работа в склада на приятел, за да помогна на семейството си. Въпреки усилията, парите не бяха достатъчни и семейството взело трудното решение да продаде апартамента на баба ми.

Беше ми наистина тъжно, когато идвах в апартамента. Сядах в стаята и разговарях с баба, споделяйки какво се случва в живота ми и искрайки прошка, че не мога да запазя нейния дом. Нощем ми се явяваше сън с баба ми. Сънувах, че тя седи около стара кръгла маса, а в ъгъла имаше красива саксия с цвете. Баба ми ме призоваваше да й помогна да премести саксията, но когато започнах, се събудих.

Сънят ми беше толкова реален, че реших да проверя масата. Не намерих нищо, но полях любимото цвете на баба ми и отидох на работа. На следващата нощ сънят се повтори, но сега баба беше по-настойчива и ме гледаше укорително, докато се опитваше да премести саксията. Отново проверих масата, но не открих нищо.

Третата нощ сънят беше подобен – баба избутваше саксията и тя падна. Когато се събудих, отново изтичах до масата. Огледах внимателно и забелязах, че в центъра на масата има кръг от различно дърво. Когато го повдигнах, открих отвор, който водеше до крака на масата. Обърнах масата и изсипах торбичка, пълна с бижута и златни монети.

След продажбата на тези съкровища, парите бяха достатъчни не само за операцията на майка ми, но и за хубава втора ръка кола. В крайна сметка, не се наложи да продаваме апартамента. Сега, всеки път, когато влизам в него, се обръщам към баба си и й благодаря за всичко.