Бедността и мизерията, които ограбват надеждите на децата

На разстояние от едва 30 километра от популярните туристически дестинации Бургас и Созопол, много семейства живеят в условия на крайна бедност и мизерия, които пречат на децата им да посещават училище. Основната причина за това е липсата на работа в общините, които се намират между Бургас и Малко Търново. Местните жители разказват как е трудно да се свържат двата края и често живеят "ден за ден" на вересия.

Историята на Красимира, 38-годишна майка на девет деца, е само един от многото примери за трудностите, с които се сблъскват хората в региона. Тя поставя въпрос към политиците: как е възможно да гледа дете с 1,16 лв. на ден, когато семейството й има общ доход от 550 лв. на месец? По време на телевизионно интервю момичетата й бяха обути в джапанки, което само подчертава тежестта на тяхната ситуация.

Сълзите на Красимира разкриват дълбоката болка и тъгата от невъзможността да осигури необходимото за децата си. "Много ми е тъжно, защото ако имаше работа, сега нямаше да молим за милостиня", споделя тя. В момента съпругът й работи на минимална заплата от ВиК Созопол, а тя получава единствено детски пособия. Няма как да изхранват семейството си и често се налага да взимат храна на вересия от местните магазини, където магазинерите вече започват да ги заплашват за неплатени дългове.

Красимира споделя, че не съжалява за решението да роди девет деца, но съжалява, че те са израснали в бедност и мизерия. "Преди, по времето на Тодор Живков, всичко беше различно - лекарствата бяха безплатни, многодетните майки бяха ценени", казва тя. Спомня си как е успяла да отгледа първите си четири деца без особени трудности. Но сега, след настъпването на демокрацията, ситуацията е драстично променена и семейството вече не получава никаква подкрепа от държавата.

За Красимира, надеждата за подобрение на ситуацията е била обрана. "Ако работех и аз, щяхме да се справим. С помощ от медиите, преди години, успяхме да получим малко средства, но мизерията продължава". Тя иска просто да си намери работа, за да може да гледа децата си, но все по-често се сблъсква с отчаиваща реалност.

Майката отправя послание към българите: "Помолих за помощ, но явно всеки се спасява, както може в това общество. Не исках милиони – просто зимни обувки за децата, за да могат да ходят на училище!" Нейният зов за помощ остава чут, но без отговори. Красимира разказва, че децата й се страхуват, че никой няма да им помогне, а тя остава с надеждата, че все пак добротата не е изчезнала в България.

За съжаление, Красимира осъзнава, че реалността показва съвсем друго. "Сигурна съм, че в България няма живот за българските деца". Мизерията и безработицата продължават да са основни пречки пред бъдещето на многодетните семейства, а надеждата за промяна изглежда все по-трудно постижима.

За контакти: 0894896906 – Красимира Стоянова Василева, с. Зидарово, общ. Созопол, област Бургас, ул. "Строителна" 9. Децата се нуждаят от зимни обувки и хранителни продукти, за да могат да продължат образованието си.