Обичането на себе си е процес, който започва с уважение към собственото аз. Това е сутрешно пробуждане, при което не се сравняваш с другите. Не се опитваш да откриеш в света хора, които са по-щастливи, по-красиви или по-умни от теб. Вместо това, поглеждаш в огледалото и приемаш отражението си такова, каквото е. Няма значение дали си с грим или без, защото важното е как се чувстваш отвътре. Доверието в собственото сърце и душа е ключът към истинската самооценка.
Обичането на себе си включва и радостта от успехите на другите. Празнуваш всеки напредък на близки и далечни хора, без да се чувстваш застрашен. Успехите на другите не намаляват твоето собствено величие. Напротив, те добавят стойност към живота ти. Разбираш, че радостта и достиженията на другите са важна част от общото цяло. Ти самият си способен да участваш в тяхната щастлива съдба и да изпитваш гордост от техните постижения.
Значението на обичането на себе си е и в начина, по който приемаш предизвикателствата. Спирането на оплакванията от трудностите в живота и вместо това, приемането им с усмивка, показва дълбочината на зрелостта. Какви ли не препятствия, всеки от тях е възможност за растеж и развитие. С времето научаваш, че всяко затруднение носи със себе си урок и сила, която те укрепва.
Обичането на себе си включва и любов към заобикалящия те свят. Наслаждаваш се на красотите на града, на природата и на хората, минаващи покрай теб. Дори ако видиш някой, който изглежда потиснат или нещастен, осъзнаваш, че също като теб, те са на пътя си към собственото си разбиране и осъзнаване на живота. Тази съпричастност е важна част от обичането на себе си, защото всеки носи своята история и своя път.
Наистина, любовта към себе си не е егоизъм, а акт на приемане и оценяване на собствената стойност. Когато прегърнеш себе си и околния свят, откриваш безброй нови възможности за щастие и удовлетворение. Обичането на себе си е пътуване, което си струва да бъде изминато, защото то променя всичко.