Имало едно време един работлив човек, който постоянно се борел за прехраната на семейството си. Той имал съпруга и три деца, заедно с възрастните си родители, които също изисквали внимание и грижа. Всекидневно ставал рано, вдъхновен от звука на петлите, но след години усилията му се превърнали в натоварваща рутина. Непрестанно се оплаквал от безкрайния труд в полето и еднообразието на яденето - яхния от леща, която вече му била опротивяла.
Накрая, търсейки ново начало, той взел решението да напусне дома си и да потърси щастие в града. Но градът, който му се струвал надежден и обещаващ, бързо се оказал друга реалност. Високите сгради и шумът го уплашили. Младите жени не го забелязвали, а храната, която опитал в ресторант, му напомняла за вкусната леща яхния, която вече не можел да понася.
Когато мъжът не успял да си намери работа и се почувствал самотен, той легнал под едно дърво и заспал. В съня си, когато тишината го обгърнала, внезапно почувствал докосване по рамото. Това бил старец с тояга, който му задал неочакван въпрос: "Кой си ти и защо спиш на улицата?" Човекът споделил с него своето чувство на умора и разочарование от живота.
Старецът, внимателно изслушал историята, му поставил предизвикателни въпроси. Той го попитал дали се е уморил от отговорностите към дома и семейството си. Мъжът отговорил, че домът му е изпълнен с любими спомени от детството. После старецът го запитал дали родителите му са болни и могат ли сами да се грижат за себе си - на което мъжът потвърдил, че те са здрави. След това дошли въпросите за любовта към съпругата и децата, на които човекът отговорил с израз на дълбока обич.
Тогава старецът му казал, че всъщност той може да е най-щастливият човек сред всички, които е срещал: има дом, семейството му е здраво и обичано, а той самият все още е способен да чувства и да се радва на живота. Ставайки на крака, човекът изведнъж осъзна, че сам си е създал проблеми и почти е разрушил щ happiness.
Той се усмихнал, казал "Какъв глупак съм!" и решително се отправил обратно към дома си. Когато се върнал, разплаканата му съпруга го запитала за причината за изчезването му. Той отговорил: "Дълго време душата ми бе сляпа. Осъзнах, че щастието не е в богатството или в луксозния живот. То е там, където цъфти любовта и разбирането - в моя дом!"