Историята на великия български цигулар Васко Абаджиев

Днес ще ви запознаем с един от най-великите българи, световно признат музикант, чийто талант остава недостатъчно известен за мнозина. Този гений, пред когото цял свят се прекланя, е истински патриот, но за съжаление малцина в България знаят за неговото съществуване. Благодарение на блога „Малките хроники на един немузикален човек“, ние можем да разгледаме историята на вековния цигулар.

Васко Абаджиев е известен български музикант, който не просто завладява, а направо шокира музикалната сцена в Европа. Човек, който спокойно може да бъде наречен „Геният - цигулар на ХХ век“. Въпреки своите знаменитости и успехи, той остава почти непознат в родината си, което е не само жалко, но и срамно.

Световноизвестният цигулар Давид Ойстрах, след като чува изпълнението на Абаджиев, се въздържа две години да свири Бах на сцена. Когато белгийската кралица Елизабета I го кани на аудиенция и му предлага да стане белгийски поданик, той гордо отговаря: „Няма начин Ваше величество, ние сме българи“. Когато войната го завежда в Берлин, виден професор по пиано му говори, че може да стане най-великия пианист за по-малко от година. Същото му казва и професор по композиция, но подобни предложения не успяват да го отклонят от пътя на цигулката.

Възможността за бляскаво бъдеще в САЩ също е пред него, но той смирено отказал, стоейки верен на българския си произход и убеждения. На 52 години, след дългогодишна борба и здравословни проблеми, Васко Абаджиев умира в Хамбург. Странното в неговата история е, че той, като единственият цигулар, изпълнява 24-те капризи на Паганини, което е подвиг, смятан за непосилен дори за най-добрите виртуози.

Роден в семейството на талантлив музикант, през ранна възраст той демонстрира невероятен музикален слух и талант. На 2 години му установяват, че има съвършен слух, а на 6 печели Първия международен конкурс за цигулка във Виена. Въпреки ограничената си възраст, той успява да затъмни съперниците си, включително и самия Ойстрах.

На 10 години печели международния конкурс „Йожен Изаи“ в Брюксел и на 12 години – „Фриц Крайслер“ в Париж. Неговото умение да свири без партитура, помняки напълно нотите след едно единствено прочитане, е просто феноменално. Невероятно е, че никога не е учил целенасочено езици, но все пак проговаря немски, френски и унгарски.

След бягството си в Германия през 1956 г., много от неговите записи са унищожени, но паметта за него бавно се възражда. Творби и книги относно неговия живот започват да се издават, включително роман от Маргарит Абаджиев и архивни записи, събирани от д-р Христо Василев.

От 2000-те години насам, за него започва да се говори все повече и повече. Учредяват се фондации и инициативи, които да увековечат паметта на Великия български цигулар. Въпреки че никога не е получил подобаващо признание в родината, споменът за Васко Абаджиев е жив и е вдъхновение за много български музиканти.

С експедиции и музикални събития, организирани в негова чест, българското общество показва, че дори след смъртта си, той продължава да влияе и вдъхновява нови поколения. Като българи, ние искаме да изразим огромно „Благодаря!“ на автора на блога „Малките хроники на един немузикален човек“, който възкресява паметта на нашия велик сънародник.