Баща ми е израснал в малко селце, където традицията да се празнува сватбата е била дълбоко вкоренена. В деня на сватбеното тържество всички присъстващи се събрали, за да отпразнуват важния момент. След като събитието завършило, семейството се отправило към къщата, която була кварталната жена на семейството. Тази къща принадлежела на баба му и била избрана за страхотната нощ.
Образете си картината: двамата млади герои са пред дверите на щастието. Баща ми, изпълнен с емоции, решава да натисне вратата с всичка сила, за да влезе, без да осъзнава, че там имало пружина. Неочаквано, вратата изскочила и направо се насочила към носа на мама.
Спомням си как мама ми разказваше, че след удара се събудила в локва с кал, облечена в сватбената си рокля и на няколко метра от онова злощастно място. Баща ми, уплашен и притеснен, скача до нея и коментира какво ли е станало. Цялата нощ той се опитвал да направи компреси, за да успокои нараненото й лице и в частност синината под окото и кървясалия нос.
На сутринта отишли директно в дома на родителите му. Мамата все още била изпълнена с болка, но също така и с много смях, защото новината за инцидента бързо обиколила семейството. Слухът не закъснял — сред многобройните роднини започнали да коментират, че мама вече не била девствена. И в хода на всичко това, нямало как да не се вдигне малко настроение, независимо от преживяното в нощта на сватбените им тържества.