Времето, в което живеем, предизвиква у нас размисли относно ценностите, които сме изградили. Какво беше важно за нас вчера и какво е днес? Наблюдавайки хората около себе си, осъзнавам колко бързо се променят както те, така и обстоятелствата, в които живеем.
Може би като нация сме изключително адаптивни, или пък просто сме готови за промяна, без да сме осъзнавали това. Готови сме да преминем на ново ниво на съществуване и взаимодействие. Не става въпрос за по-добро или по-лошо, а за нещо различно. Нямам ясна представа какво точно ще бъде, но съм убедена, че ще е нещо ново и уникално.
Когато преодолеем настоящата ситуация, със сигурност ще сме различни. Тя ще остави отпечатък върху нас като индивиди и като общество. Ще придобием нови знания, но може би ще сме лишени от определени умения. Изводите, които ще направим, ще изглеждат логични и естествени, като реакция на обстоятелствата, в които сме поставени.
Понякога имам чувството, че сме водени от невидима ръка. Спомням си как баба ми разказваше за момент от детството ми, когато, будейки страх от пътуването с влак, тя е намерила начин да ме успокои. Закрила ми е очите с любимото ми одеяло, за да не виждам страхотията, която ме плаши. Сега усещам, че подобно нещо се случва и с нас – сякаш сме затворили очите си пред реалността на пандемията и ни водят към нещо, от което се страхуваме.
Може би звучи като част от теории на конспирацията, но това са само мои наблюдения и чувства. Възможно е да преувеличавам, но не мога да се отърва от усещането, че сме на прага на важна промяна. Какво ще донесе тя? Дали ще бъде катаклизъм, който ще разклати основите на обществото и ще пренареди приоритетите и ценностите, или просто ще се окаже, че това е поредната пандемия в историята на човечеството, след която всичко ще се върне към старото си русло?
Въпросите остават, а отговорите ще дойдат с времето. Важно е да осъзнаем, че промяната е неизменна част от живота и от нас зависи как ще я приемем.