Когато часовникът удари един, звуците му започват да навлизат в съзнанието по-осезаемо. В два часа те сякаш се подиграват с нас, а в три часа границата между нощта и утрото става неясна. Сънят остава далеч, но мислите — те навлизат в съзнанието ни. Понякога минават по ред, а друг път нахлуват всичките едновременно, обединявайки се за нощно обсъждане. А понякога и настъпва дълбока тишина в нас, подобна на пустота, за която рядко говорим на глас.
Тази тишина не е задължително тревожност. Често е проява на психическа умора, която не е толкова очевидна. Докато младите хора могат да се сблъскат с безсъние заради вълнуващи емоции, за по-зрелите, това мъчение често произтича от липсата на такива емоции.
Нощем особено ясно проличава усещането за монотонност и скука. Животът, който доскоро изглеждаше динамичен и цветен, внезапно се свива до сива рутина. През деня, благодаря на нашите задължения, можем да потиснем подобни мисли, но когато настъпи нощта, те изплуват отново, като мъгла, покриваща всичко.
Легендарният кардиохирург и философ Николай Амосов е оставил след себе си много полезни препоръки. Сред тях е и съвет относно съня: "Не се страхувайте от безсънието. Не се паникьосвайте, ако сутринта главата ви е тежка. Покойят е вреден. Трябва да следим единствено психическото напрежение."
Този съвет, който на пръв поглед изглежда противоречив, предлага нова перспектива върху съня. Паническият страх от безсънието само засилва тревожността, която пречи на релаксацията. Вероятно истинската причината за безсънието е тревожността, а не стимули като кафе или технологични устройства.
Както казва Амосов, важно е не само физическото ни състояние, но и чувството за мир в душата. Някои могат да заспят дори на шумно парти, докато други се мъчат в леглото, на скъп матрак.
Зигмунд Фройд споменава, че "целта на човешката дейност е стремежът към покой", но Амосов коригира: "Покойят е вреден". Според него физическата активност поддържа ума активен, а емоционалният стрес е основният виновник за проблемите с безсънието. То не е просто липса на сън, а сигнал от нервната система за нуждата от помощ.
Един от полезните съвети е да не се борите с безсънието, а да го приемете. Вместо да се опитвате да заспите насила, станете и се заемете с нещо простичко. Може да напишете на ръка, без конкретна цел, просто да изразите мислите си. Това позволява на ума да се успокои и след време сънят може да се върне.
Сънят не е просто средство за почивка; той е важен процес, чрез който психиката обработва и "опакова" емоции и впечатления. Нощта е времето, когато нашият ум решава сложни проблеми и подрежда чувствата. Не случайно се казва, че "утрото е по-мъдро от вечерта".
Много често, безсънието е знак, че човек e забравил себе си, загубил е радостта от живота. В тези моменти е важно да проявите доброта към себе си, да се заслушате в вътрешния си глас, който често остава заглушен. Покойят не е просто липса на шум, а възможност за вътрешен мир.
Безсънието може да бъде предизвикателство, но то също така е шанс да се замислим за нашето емоционално състояние и живот. С правилния подход и разбиране можем да намерим пътя към спокойствието.
Не забравяйте, че лека нощ е възможна дори и ако идва малко по-късно. И помнете, че всичко е във вашите ръце.