Събуждането на Марина

Марина отново потъна в дълбок сън, който изглеждаше като безкраен лабиринт от усещания. Тя се чувстваше сякаш потъва в лепкава субстанция, която я притискаше от всички страни. Тялото ѝ се колебаеше между горещината на сироп и студа на ледена вода. Мислите ѝ бяха объркани, прескачайки от мрачни сънища към работни таблици, в които цифрите скачаха хаотично. На фона на всичко това, един неясен шум, звучащ приглушено, я преследваше, сякаш идваше от дълбините на водата.

Изведнъж, студена вода я обля, но не както преди – сега беше истинска. Сякаш някой я беше закачил с харпун и рязко я дръпна нагоре. Груб глас я събуди: „Ти какво спиш?“ Марина с мъка разлепи клепачи и видя свекърва си, надвиснала над нея с недоволно изражение. Устните ѝ бяха стиснати, а юмруците – свити. В следващия миг Светлана Михайловна отвори уста и започна да крещи.

Марина мълчаливо я слушаше, нямаше сили да възрази. Тя дръпна одеялото върху лицето си, опитвайки се да избърше водата, която все още се стичаше по нея. „Ставай, казвам ти! Гостите скоро ще дойдат. Трябва да се приготвим!“ – продължаваше свекърва ѝ. Въпреки че температурата ѝ беше тридесет и девет градуса, тя вяло възрази: „Какви гости? Аз съм болна!“

Свекървата обаче не се трогна. „А каква температура? Стига си почивала!“ – възмути се тя. Марина се чувстваше ужасно, но Светлана Михайловна не я приемаше на сериозно. В нейните очи, Марина просто симулираше. „Такава неудачна жена се падна на сина ѝ“, мислеше си тя, а Марина се чувстваше все по-изолирана.

Съпругът ѝ, Алексей, също не се намесваше, разбирайки, че тя е зле. Всяка вечер температурата ѝ се покачваше, а тя не можеше дори да приготви храна, нито да се погрижи за себе си. Само чай пиеше, а свекърва ѝ продължаваше да дава указания какво трябва да направи, за да посрещне гостите. „Какви гости? Имам температура!“ – опита се да протестира Марина.

„Стига си почивала!“ – отговори Светлана Михайловна, която смяташе, че снахата просто се преструва. „Всички нормални работят, а ти само се мързелуваш“. Марина смяташе, че ѝ се е паднала лоша свекърва, която постоянно я нападаше и никога не казваше добра дума.

Марина и Алексей живееха в ипотечен апартамент, който бяха купили заедно. Той беше избран след внимателен анализ на пазара, но свекървата не одобри тази покупка. Тя смяташе, че младото семейство трябва да живее при нея и да спестява пари, вместо да се задължава с ипотека. Въпреки недоволството си, Светлана Михайловна в крайна сметка се примири с факта, че децата им имат собствено жилище.

Обаче, собственият апартамент имаше и своите недостатъци – свекървата можеше да им казва какво да правят. Тя постоянно идваше без покана, за да се увери, че снахата не прави нищо лошо. Всеки път, когато идваше, Марина се чувстваше все по-неудобно. Светлана Михайловна вярваше, че знае по-добре как трябва да бъде всичко, и настояваше, че на сина ѝ му трябва жена с нормална работа, а не Марина, която работеше дистанционно.

„Да гледаш в компютър не е работа!“ – заявяваше тя. Льоша, обаче, беше доволен от жена си и не смяташе, че тя е мързелива. Но свекървата не спираше да го настройва срещу нея. С времето, Алексей започна да се интересува дали на съпругата му ѝ е удобно да работи от вкъщи. Марина отговаряше, че е напълно добре и че така е по-добре и за него.

Тези разговори не спираха, а сега свекървата отново смяташе, че снахата се укрива. „Не е възможно да имаш температура и да лежиш тук, без да работиш!“ – продължаваше тя. Марина се опитваше да обясни, че не се шегува с здравето си, но свекървата не я слушаше. Тя настояваше, че дори и с висока температура, Марина трябва да се подготви за идването на гостите.

Гостите на Светлана Михайловна бяха нейни приятели, а Марина нямаше желание да бъде част от това. „Махай се оттук!“ – успя да каже на свекърва си, завивайки се с одеялото. Светлана Михайловна се опита да ѝ говори, но без отговор, тя си тръгна. Съзнанието на Марина отново започна да потъва в лепкава субстанция.

Тя се надяваше, че мъжът ѝ ще донесе лекарствата, които го помоли да купи, за да свали температурата си. Но когато Алексей се върна, той не донесе нищо, а вместо това започна да ѝ крещи. Свекърва му беше успяла да го настрои срещу нея, представяйки ситуацията в изгодна за себе си светлина. Алексей не се интересуваше от болезненото състояние на съпругата си и настояваше, че майка му има право да идва и да води гости, когато поиска.

Марина беше в шок. Мъжът ѝ не мислеше за нея, а за забавлението на гостите. Вместо да я защити, той застана на страната на майка си. Когато Марина показа температурата си и попита за лекарствата, Алексей просто ѝ хвърли пакет с лекарства и ѝ каза да не груби на майка му. Тя заплака, осъзнавайки, че и двамата не я разбират.

Обидно беше, че Светлана Михайловна отново постига своето. Марина не можеше да повярва, че Льоша е толкова сляп, че не вижда какво става. Отношенията им бяха на ръба на развода. Следващата седмица, когато Марина се възстановяваше, напрежението между тях нарастваше. Льоша се опитваше да не избухва, но все пак не спираше да споменава майка си.

Марина обмисляше да повдигне въпроса за развода, когато сестрата на Льоша, Лена, ги покани на гости. Тя също живееше под влиянието на свекървата и поканата не предвещаваше нищо добро. Когато се събраха, разговорите бяха натоварени, а присъствието на свекървата само утежняваше атмосферата.

Лена сподели своята история за развода, причинен от натиска на майка ѝ. Тя разказа как се е поддала на влиянието ѝ и как сега съжалява, че е напуснала любимия си мъж. Тази история накара Марина да осъзнае, че не е сама в борбата си. Но Светлана Михайловна отново се опита да убеди всички, че разводите са неизменна част от живота.

Тази вечер, Льоша се върна късно, а Марина не го попита за гостите, за да не го провокира. Въпреки че се чувстваше зле, отношенията им бяха напрегнати. Всичко, което се случваше, я караше да се чувства все по-изолирана и неразбрана. Но поне знаеше, че не е сама в борбата си.