Разговор с Жлъч: Музика, семейството и отговорностите на артиста

Получих странна покана за интервю в женски сайт, но за мен това не беше неочаквано. Когато искам да запозная хората с интересни личности, не се интересувам от техния профил – дали са мозъчни хирурзи, рапъри или шивачи. Важното е да имат нещо значимо за споделяне.

Когато синът ми Андрея беше по-малък, пътуванията ни с кола се превърнаха в своеобразно музикално училище. Той научи за Queen, Beatles и Red Hot, а с времето ролите се смениха. Сега аз се запознавам с новите артисти – Дрейк, Травис Скот и Мак Милър, благодарение на него.

Жлъч: Името зад музиката

Започвам с класическия въпрос: защо избра името Жлъч? То звучи провокативно, почти като име на пънк група. В известен смисъл, аз съм група – същевременно несериозен и претенциозен. Не съм го мислил много, просто ми хареса. Сега не мога да рекламирам скъпи продукти, защото никой не би взел насериозно човек с такова име.

Артистичното ми семейство

Моето семейство е свързано с изкуството. Баща ми, Светлозар Стоянов, е талантлив живописец и именно от него наследих любовта към рисуването и писането. Майка ми пък винаги е имала изисквания към музиката, което понякога ме е карало да се срамувам от определени неща, но ме е научило на важността на критерия.

Като тийнейджър, родителите ми не можеха да вземат на сериозно музикалните ми стремежи, но с времето всичко се промени.

Сериозността на музиката

Когато осъзнах, че правя песни не просто за забавление, а с истински послания, всичко се промени. След албума „Вода и вино“ от SoCalledCrew, родителите ми започнаха да ме слушат и оценяват работата ми. Баща ми стана мой фен.

Отговорност на артиста

Изкуството носи послания и е важно да се намери баланс между откровеност и отговорност. Много изпълнители не се замислят какво казват, но за мен е важно да се разсъждава по актуални теми. Не искам да правя музика просто за да привлека внимание, а да споделям преживявания и чувства.

Взаимоотношения с младежите

Понякога забравям, че съм на 30 години и все още мога да се свържа с младежите, които ме слушат. Важно е да съм достъпен и да не се чувствам като звезда, а просто като човек, който обича музиката.

Какво искам от музиката

Искам да дам живот на идеите си и да влияя положително на хората. Чувствам се полезен, когато получавам обратна връзка от феновете си, които ми казват, че музиката ми им е помогнала.

Чувствителността в музиката

Не крия чувствителността си, но понякога я обвивам в по-остри думи. Важно е да бъда открит и да споделям не само забавни, но и дълбоки емоции. Не искам да прикривам себе си.

Какво не знаем за децата си

Родителите често не знаят какво наистина се случва в живота на децата си. Лично аз съм се сблъсквал с трудни ситуации и е важно да имаме комуникация в семейството. Много от проблемите на младежите произлизат от липсата на подкрепа и разбиране вкъщи.

Какво да правят родителите

Родителите трябва да се опитват да разберат децата си и да се стремят към комуникация. Важно е да осъзнаят, че всяко дете е индивидуалност с свои желания и мечти.

Светът на рапа

В момента в българския рап е сравнително спокойно. Конфликтите са важни, но само когато предизвикват творчески идеи. Аз не съм от хората, които търсят конфликти, а по-скоро искам да вдъхновя другите с музиката си.

Последното парче – „Яки хора, добри времена“

Последният ми проект е „Яки хора, добри времена“, който е като анти 2020. Надявам се, че когато хората го чуят, ще се усмихнат и ще си спомнят за добрите времена, които ще дойдат.

С музиката си искам да вдъхновявам, да предизвиквам и да създавам нещо истинско. Надявам се, че слушателите ще открият нещо ценно в това, което правя.