Моята история е вдъхновяваща и пълна с обрати, за които малко хора мечтаят да преживеят. Родих се от връзка, която беше основана на забранена любов между моята майка и богат, макар и женен мъж. Баща ми никога не е поемал отговорност и не се е опитал да се свърже с нас. Заради нашето положение, живяхме в постоянна нестабилност, често сменяйки както адресите, така и начина на живот. Моята майка непрекъснато търсеше работа и се опитваше да осигури нашето оцеляване.
На пет години майка ми срещна нов мъж и копнееше за ново начало. Този мъж постави условие, при което поиска да е сама, за да се съберат. В момент на решителност, тя избра да замени сина си с него. Всичко стана бързо – тя доведе мен до апартамента на моя биологичен баща, оставяйки ми всичките необходими документи и после изпари. Когато той отвори вратата и ме видя, разходил се из полутъмен коридор, онемя. Веднага разбра кой съм, но реакцията му не беше такава, каквато бих искал. В декор на новото семейство, неговата съпруга и децата ги приеха с открито сърце и me спасяваха от предложението на баща ми да потегля за приют.
Тъй като новият ми дом не беше толкова топъл, колкото ми се искаше, майка му се опитваше да запази баланс между мен и другите деца, за да избегне конфликти. Баща ми обаче оставаше строг и понякога деспотичен, карайки всички да се затварят в детската стая при неговото завръщане. Предисторията на нашия живот в тази къща представляваше комбинация от страх и издръжливост.
Годините минаваха, а майка ми, след като посрещна скандалите и стреса на семейството, успя накрая да разгърне вътрешната крепост на любовта. Онези дни, когато татковците бяха с други жени, бяха мигове на облекчение за нас, деца, които едва взимаха дипломи в училище и мечтаеха за по-добро бъдеще. Баща ни обаче, след тежката загуба, остави наследство, което ни позволи да продължим напред – проекта, за който бяхме мечтали от години.
След смъртта му, наследството преобърна живота ни. Ние, уловени в кризата с финансовата независимост, решихме да се съберем, за да затоплим отношенията, и започнахме собствени нови стартове. В един момент, когато трябваше да отида в чужбина, предложих на майка ми да дойде с мен. Подкрепата на моите брат и сестра направи решението ми леко и положително.
Но точно в деня на заминаването, същинската ми майка се появи с намерението да се свърже отново с мен. Въпреки призива ѝ, усещах как моето детство изплува с Болка. Силно запомнени параграфи от миналото се завърнаха и не ми помогнаха да преглътна желанието им да бъдем семейство. Обясних ѝ недвусмислено: "Ти избяга и аз съм син на друга жена." Чувствах се свободен от нейното присъствие.
Тъй като си тръгнах с моята истинска майка, в която намирах всяка нежност и чувство, моят свят се преобрази. Тя се отказа от мечтите за собствен живот и помогна да израствам, осигурявайки ми подкрепа през всяка трудност. Именно тя беше човекът, който никога не е оценявал отношенията си на принципа на кръвната връзка.
Когато се преместих в нова страна, съдбата ми предостави шанса да се срещна с бъдещата си съпруга, с която моето ново семейство прие едно истинско бликазачество. Моята майка, без да навлиза в моята лична независимост, сама избра своя мъж и поиска щастието, на което се натъкна.
В момента тя пътува, посещава децата и внуците си, обградена от радост и воля за живеене. С всяко нейно щастливо вълнение, споделена с мен, чувствам, че е по-скъпа от всичко друго. Безценен дар в живота ми, моят ангел-пазител.