На 29 март се отбелязва именният ден на всички, носещи името Марко. Това име е дълбоко вкоренено в българската култура и история, като произхожда от латинското 'Marcus'. Свързано е с бога на войната Марс и носи значението 'мъж' или 'войник'.
Исторически, по времето на император Константин Велики, християнството започва да доминира над езичеството. В този период в много градове са построени църкви, а идолските капища са разрушени. Сред епископите, които получили право да унищожават идолските места, е и епископ Марко от Аретуса. Той е известен със своята благочестивост и стремеж към разпространение на християнската вяра.
След смъртта на Константин, империята преминава през множество смутове. Констанций, наследникът му, започва да подкрепя еретиците ариани и преследва правоверните християни. В този контекст, Юлиан, племенник на Константин, който е бил спасен от епископ Марко, става император и обявява открито своята ненавист към християнството. Той предприема действия за възстановяване на разрушените капища и подлага християните на жестоки преследвания.
Като епископ, Марко остава верен на своята вяра, дори когато градските власти му искат средства за възстановяване на идолските капища. Той отказва да предостави каквито и да било средства, независимо от заплахите и натиска. Неговата бедност е известна, но той остава непоколебим в убежденията си.
След отказа си, епископ Марко става жертва на жестоки преследвания от страна на езическото население, подстрекавано от Юлиан. Въпреки физическите мъчения и насилието, на което е подложен, той не се поддава на страха и продължава да отказва да се откаже от вярата си. Неговата смелост вдъхновява много от гражданите на Аретуса, които започват да се обръщат към християнството.
В същото време, дякон Кирил също страда от преследвания, а много християни в различни региони на Палестина, Египет и Сирия са подложени на мъчения. Историята на епископ Марко остава символ на вяра и устойчивост пред лицето на гонения и преследвания.