Проблемът с имитиращите млечни продукти в България

В България производството на имитиращи млечни продукти набира популярност поради редица причини. На първо място, използването на хидрогенирани и частично хидрогенирани растителни мазнини оказва значително влияние върху вкусовите качества на продуктите. Тези мазнини не само че добавят желаната текстура, но и удължават срока на годност, като същевременно са сравнително евтини. Тази икономична насоченост подтиква производителите да намаляват цените на крайния продукт, като често прибягват до съставки като палмовото масло, което е основен пример за растителна мазнина с много употреба в хранителната индустрия.

Специалистът в областта на храненето и диетиката, проф. Донка Байкова, посочи, че нарастващата консумация на продукти, съдържащи трансмазнини, променя състава на мастните киселини в организма. Вместо ляво въртящи, те стават дясно въртящи, а човешкото тяло не разполага с ензими, които да метаболизират тези нови форми. Следователно, тези трансмастни киселини не могат да бъдат обработени и се натрупват в организма, което води до редица здравословни проблеми. Увеличените нива на лош холестерол и намалението на добрия холестерол повишават риска от сърдечно-съдови заболявания, възпалителни състояния и дори рак на млечната и простатната жлеза. Проф. Байкова подчерта, че е важно производителите да намалят употребата на хидрогенирани мазнини в продуктите си, за да предпазят общественото здраве.

Според експертите, на производителите е предложено да не позволяват трансмастните киселини да заемат повече от 1% от общата калорийна стойност на храната, в съответствие с препоръките на Световната здравна организация. Освен в млечни, трансмазнини се срещат и в печива, което подчертава огромното влияние на тези съставки върху здравето. Проф. Байкова съветва, че е по-добре да се консумира по-малко, но качествена храна, отколкото да се наливаме с количествени, но некачествени продукти. Препоръчително е да се избират млечни продукти, отговарящи на българските стандарти, дори и в по-малки порции.

Специалистът акцентира на значението на сезонните храни и увеличаване на консумацията на кореноплодни зеленчуци, включително ряпа, гулия и цвекло. Консервираните или замразени домати и чушки също са добър избор. Вместо колбаси, е желателно да се ядат натурални меса и риба, както и млечни продукти, отговарящи на българските стандарти.

Въглехидратите в диетата трябва да бъдат разнообразни и да включват пшеница, булгур и овесени ядки. Бобовите храни и варива също представляват ценен източник на растителни протеини, фибри и минерали. Важно е добавъчните мазнини да са растителни, като екстравържин зехтин, а за готвене могат да се използват различни видове растителни масла. Проф. Байкова съветва да се ограничи количеството на мазнините до 2 супени лъжици на ден, което значително ще помогне за поддържането на добро здраве и намаляване на риска от хронични заболявания.

Трансмазнините, макар и апетитни, бързо губят вкусовите си качества, когато изстинат. Често съдържат до 30% трансмастни киселини, което прави важна необходимостта от информираност и избор на по-здравословни алтернативи.