Студената нощ и борбата за свобода

Даша се събуди на хладната, покрита със сняг земя. Не можеше да си спомни как е попаднала в този изоставен вилен имот. Спомени от мъчителната нощ я преследваха, но неясните детайли я оставяха в объркване. Единственото, което знаеше, беше, че е бягала, опитвайки се да избяга от Максим, който я преследваше с безумие и ярост. Тя беше загубила съзнание от болка, а сега се опитваше да осъзнае какво ѝ се е случило.

В далечината лай на кучета подсказваше, че има хора наблизо. Даша знаеше, че те биха могли да ѝ помогнат. Тя се опита да се изправи, но болката в тялото ѝ беше неописуема. С усилие, тя стъпи на краката си и тръгна напред, опитвайки се да достигне до светлината на къщите, които виждаше отпред. Няколко метра я деляха от спасението, когато чу зад себе си стъпки и дишане, които карат сърцето ѝ да заскочи.

Максим, нейният агресор, я настигна. С груб жест, той я хвана за косата и я повлече обратно към мястото, откъдето току-що беше избягала. Собствениците на вилата не се събудиха, вероятно заради прекаления алкохол, и не реагираха на сцената, която се разиграваше пред тях. Даша знаеше какво следва – вторият етап от мъченията ѝ. С треперещи ръце, тя наля горещ чай и се уви в топъл халат, опитвайки се да се успокои.

Максим, вместо да продължи с насилието, прояви странна промяна. Той вече не я гледаше с агресия, а с някакво съжаление. Даша осъзнаваше, че неговите психични проблеми са дълбоки, но какво можеше да направи? Тя не знаеше как да помогне, а и той отказваше да чуе за лечение.

Нощите на Даша бяха изпълнени с страх и насилие. Опитвала се е да избяга толкова пъти, но всеки път Максим я намираше. Дори когато обикаляше при приятелки или у родителите си, той винаги успяваше да я върне обратно с молби и обещания. Полицията, когато тя се оплакваше, беше безразлична. „Всеки втори в участъка има проблеми с насилие“, казваха те. Даша се чувстваше безсилна, а опитите ѝ да се освободи завършваха в безизходица.

След дълги месеци на страдание, когато отчаянието ѝ достигна своя връх, Даша дори помисли да се откаже от живота си. Но една среща в църква я накара да се замисли. Жената, която видя там, ѝ каза, че всичко ще се нареди, ако има търпение. „Господ е с теб“, добави тя. Даша се усмихна горчиво на спомена. Чакаше, но времето минаваше, а надеждата бавно угасваше.

След това, когато се върнаха в града, собствениците на вилата не обърнаха внимание на синините ѝ. За тях те изглеждаха като незначителен детайл след тежкия махмурлук. Животът продължаваше, но бяха само предварителните дни преди поредната буря.

Когато Максим обяви, че предстои юбилей на работата му, Даша усети, че ще последва ужасна нощ. Страхът я накара да вземе решение. Лекарят ѝ предложи операция, която можеше да я предпази от бъдещи опасности. Въпреки страха си, тя се записа за процедурата точно за деня на юбилея, за да избяга от мъчителя си.

След операцията, Даша се чувстваше освободена, далеч от Максим. Но той, изпълнен с алкохолна агресия, провали всичко. На банкета, той нападна колеги, а след като се стигна до сблъсък с полицията, последва инцидент. Максим, в пристъп на лудост, нарани колега с нож и бе изпратен на принудително лечение.

Така, след дълго страдание, Даша успя да се отърве от мъчителя си. Тя подаде молба за развод и след време намери нова любов. С приятел от училище, който я познаваше и разбираше, тя започна нов живот. Даша осъзна, че утрешният ден е неизвестен, но не трябва да се предава. Тя научи, че е важно да се бори за себе си и да не се страхува от бъдещето.