Във всяка ситуация, изпълнена с гняв, неизменно се крие дълбока емоционална болка. Тази болка обикновено произлиза от трудни и неприятни преживявания, които сме натрупали през годините. Когато успеем да се вгледаме по-дълбоко, ще осъзнаем, че много от нашите разсъждения и анализи всъщност парализират чувствата ни. Замразените чувства пораждат сильни страхове, срам или огорчение, които продължават да ни тормозят.
Ние често разглеждаме действията си в контекста на страх от спиране. Когато интензивността на действието намалее, може да се прояви усещането за безсмисленост и отчуждение от момента. Тази динамика е характерна за много хора, които поставят категории и правила в живота си. Там, където има много строги правила, хората образуват недоверие именно към собствените си чувства и емоции, което отключва конфликт със спонтанността и истинската им същност.
Търсенето на авторитети не рядко е резултат от силния опит с отхвърляне. Вместо да се утвърдим сами, успяваме само да копнеем за одобрение отстрани. Когато много се говори за другите, индивидуалната самооценка и фокусировка върху себе си започва да звучи сложно и объркано. Тази комбинация от трудности само задълбочава чувството на срам.
Силната жажда за успех и постижения също така модифицира нашето отношение към бъдещето, оставяйки легиони от тревоги и страхове в съзнанието ни. В подобни моменти, миналото често се противопоставя на настоящето и ни кара да се чувстваме утопично. В същото време, когато изглежда, че носим маска на безразличие, действителността е, че крием множество разочарования, съпроводени от дълбоко желание за грижа, топлина и нежност.
Контактите с околните често биват избягвани, водейки до повишено вътрешно напрежение. При наличие на значителен стрес, вероятността за агресивно поведение рязко нараства. На това място на критика и оценяване, живее упоритото желание да променим света около нас, но зад него стои невъзможността или нежеланието да приемем собственото си място в него. Тази дълбока дисхармония между желанията ни и реалността е именно това, което ни пречи да преодолеем страховете си и да започнем да живеем в истинския смисъл на живота.