Във всяко семейство има човек, който носи свежест и живот, и в нашето това определено е баба. Откакто дядо ни напусна преди шест години, я поканихме да живее с нас. Родителите ми често шеговито споделят, че съдбата явно им отмъщава за това, че сме израснали без особени проблеми. Например, през юли баба реши да отплува на море с най-добрата си приятелка, като предварително изключи телефона си. Обадила се беше едва когато парите свършиха, което доведе до истински хаос у дома. Мама почти полудя и веднага отиде да ги прибере, докато татко се смееше на ситуацията и дори помоли тъща си да го вземе следващия път.
Баба е с начален стадий на диабет, но за нея това не е повод за тревоги. Когато личният лекар, с изключително сериозен тон, започна да я информира какво трябва да избягва, тя го прекъсна: "А какво ще стане, ако ям от това?" Лекарят с трагичен израз отговори: "Ще умрете." Баба, обаче, с усмивка отвърна: "Сериозно? На 86 години има такава вероятност?" В крайна сметка, тя приема инсулин, но не се лишава от любимите си лакомства.
Тя е активна и жизнена, играе шах с местните мъже в парка и често печели! Участва в хор на "Веселите старици", посещава театри и не пропуска нито едно безплатно градско събитие или концерт. Неотдавна, дори си намери нов приятел – вдовец, който е с осем години по-млад от нея, и сега двамата излизат заедно.
Миналия уикенд той я заведе на състезание с бъгита, а след вечеря, те изпиха два литра домашно вино и заспаха прегърнати на дивана пред телевизора. Когато се върнахме от вилата, ги намерихме в тази забавна поза, и реакцията на семейството беше незабравима – майка ми беше онемяла, внуците в шок, а татко не спираше да се смее. Баба е невероятен човек, обожавам я! Тя е по-позитивна и енергична от повечето ми млади познати. Обича живота и знае как да му се наслаждава. Искам такава старост за себе си.