Сватбената отмъстителност

Когато сестрата на Пейдж, Ерика, ѝ отнема годеника, предателството ѝ не е достатъчно – тя иска да демонстрира своята победа. Година по-късно, Пейдж получава покана за сватбата на Ерика и Стан, мъжът, който ѝ е бил отнет. Но Ерика не подозира, че Пейдж е замислила нещо специално. Планирано е нещо, което ще промени всичко в един миг.

Не трябваше да бъда на тази сватба. Погледите и шепотът зад гърба ми ми напомняха за болката, докато вървях през пищната зала. Обстановката беше наистина впечатляваща – златни акценти и елегантни гости, облечени в скъпи рокли и смокинги. Но нищо не можеше да скрие гнилата основа под цялата тази красота. Това не беше просто сватба – това беше сватбата на Ерика, моята по-малка сестра.

Докато аз се борех за успехите си, тя получаваше всичко наготово. А сега? Тя взе единственото нещо, което трябваше да бъде мое – Стан. Той беше моят годеник, моето бъдеще, мъжът, когото обичах и на когото вярвах, докато не се прибрах у дома по-рано и не ги заварих заедно в леглото ми. Лицето му, застинало от вина, и самодоволната усмивка на Ерика останаха завинаги в паметта ми.

Година по-късно, поканата дойде и сега, стоях сред празненството, поканена само за да бъда зрител на тяхната "победа". Но никой не знаеше, че не съм тук, за да оплаквам загубата си. Дойдох, за да си върна всичко.

Церемонията пред мен беше размазано петно в съзнанието ми. Стан в смокинг, гледащ Ерика с фалшиво обожание, докато тя сияеше, уверена, че е спечелила. Наслади се, скъпа, докато можеш. Когато започна приема, залата се напълни със смях, тостове и щастливи разговори. На голям екран зад дансинга се прожектираха снимки от техните годежни моменти. Всеки, който не знаеше историята, можеше да помисли, че те наистина са щастливи.

Но аз не бях тук, за да приема съдбата си. Докато останалите празнуваха, се промъкнах до лаптопа, свързан с проектора. Вкарах флашката си, направих няколко клика и взех дълбоко дъх. Шоуто започваше.

Първите секунди от видеото минаха незабелязано, а след това гласът на Стан запълни залата: "Моля те, не ме оставяй!" Всички погледи се насочиха към екрана, където запис от охранителната камера в моята спалня разкриваше Стан, разплакан и умоляващ. "Ерика не означава нищо за мен, Пейдж! Направих огромна грешка!" Залата замлъкна, а аз погледнах към Ерика, която бързо побелела.

Но това все още не беше всичко. Нов запис на екрана показваше Ерика и Стан, как се промъкват в моя дом, предавайки ме по най-жестокия начин. Последният удар дойде, когато видях Ерика, легнала в леглото ми, смеейки се и прошепвайки: "Тя никога няма да разбере..." Стан се засмя: "Пейдж коя?" Шокът в залата беше осезаем, а някой изпусна чаша шампанско.

Стан се обърна към Ерика с гняв: "Ти ми каза, че си изтрила записите!" "О?" – отговорих с невинна усмивка. – "Значи си знаел?" Той пребледня, а разговорите в залата станаха все по-шумни и гневни.

И тогава, в тишината, глас проряза напрежението: "Пейдж." Обърнах се и видях Джак, който излезе от тълпата, оставяйки подноса си и коленичейки пред мен. Залата замря отново. "Чаках достатъчно дълго," каза той, изваждайки кадифена кутийка. "Пейдж, ще се омъжиш ли за мен?"

Въздухът застина, а Ерика изкрещя: "СЕРИОЗНО ЛИ?! НА МОЯТА СВАТБА?!" Аз само се усмихнах. Тя беше откраднала грешния мъж. Стан не можеше да се сравнява с Джак – човекът, който наистина ме обичаше. Обърнах се към него, сърцето ми препълнено с радост. "Да, Джак. Да!"

Залата избухна в овации, а Ерика, с лице, изкривено от ярост, изкрещя: "Това е МОЯТ ден!" Аз просто наклоних глава и казах: "О, скъпа, ти ми открадна сватбата. Аз просто ти откраднах шоуто." След това, с ръката на Джак в моята, напуснах залата, оставяйки сестра си сама, унижена и победена.