Невероятна история за смелост и отговорност

Той спря на място, сърцето му биеше бързо. Околната среда му изглеждаше позната — паркинг, почти празен. Но под сянката на едно изсъхнало дърво забеляза автомобил. Беше скъпа чуждестранна кола с тъмни стъкла. Странен звук идваше от нея.

Мъжът започна да се приближава, всяка стъпка му се струваше тежка. Стъклата на колата бяха запотени, а вътре… имаше дете. Момченце, вероятно на около годинка, с бордо червени бузи и полузатворени очи. Устните му бяха напукани от жажда.

Сърцето му се сви, когато рязко дръпна дръжката на вратата, но тя беше заключена. Обиколи колата, но ситуацията не се промени — вратата оставаше затворена. В отчаянието си извика: "Някой! ПОМОГНЕТЕ!" Но отговор не дойде.

След това забеляза камък, лежащ до бордюра. В главата му минаха мрачни мисли: "Не може да се направи това. Ще бъде престъпление." Но погледът му отново се върна към детето. Славик грабна камъка и с решителност удари стъклото. Въздухът, изпълнен с горещина, се изля навън, когато той отвори вратата, разкопча колана и вдигна момченцето на ръце. То едва дишаше. Мъжът побягна, поликлиниката беше само на два квартала разстояние.

Не усещаше краката си, тичаше с всичка сила. Вратите на поликлиниката се отвориха с шум и той извика: "ПОМОГНЕТЕ!" Медицинска сестра се втурна към него, а той едва успя да обясни: "Детето… в кола… жега… то…" Беше отнесено веднага, а лекарите му казаха, че е довел детето навреме.

След около петнайсет минути в отделението влезе жена. Тя влетя, видя Славик и вместо да му благодари, избухна: "Ти СЧУПИ колата ми?! Луд ли си?! Бях само за минутка в супермаркета!"

Славик не отговори, само я гледаше, сякаш не можеше да повярва. Минута? В такава жега? "Ще платиш за ремонта! Викам полиция!" — изкрещя тя, вадейки телефона си.

Когато полицията пристигна, нещата поеха неочакван обрат. Един от офицерите, нисък и здрав, изслуша внимателно Славик. След като чу всичко, той се обърна към жената и попита: "Вие оставихте бебе в кола при температура над трийсет градуса, със затворени прозорци?"

Жената отговори: "Казах, че беше само за минутка…" Офицерът я прекъсна: "Грози ви лишаване от родителски права и наказателна отговорност за създаване на опасност за живота на дете."

Тя пребледня. Офицерът се обърна към Славик: "Ти си постъпил правилно. Реагирал си бързо и спасил си живот. Жалко, че детето има толкова неблагодарни родители. Нужни са ни такива герои като теб!"

Славик стоеше в близост, ръцете му все още трепереха. Той не искаше нищо — нито наказание за жената, нито похвала за себе си. Направи просто това, което смяташе за правилно. А вие как мислите — правилно ли постъпи той?