Спомени от детството: Носталгия по 90-те

Често чуваме по-възрастните как разказват за детството си, какви са били вкусът и качеството на продуктите – истинско сирене, неповторим кашкавал, ароматни колбаси и сладолед, който не се отбелязваше с десетки добавки. Те споделят за времената на дефицит, когато дългите опашки за стоки бяха част от реалността им. Макар че в техния период не е имало такова разнообразие, те са намирали щастие в простите неща. Всяко време носи своето очарование.

Сега, когато ние самите сме пораснали, си спомняме детството от 90-те с особена носталгия. Днешната младеж трудно може да разбере уникалността и спецификата на онези години. Но ние не ги виним; еволюцията на технологиите и съвременния живот е неизменен процес, който не можем да спрем.

90-те години остават запомнени със своите неповторими концепции и моменти, които са познати само на хората, израснали през това време. Спомням си как с приятели играехме на стражари и апаши, как се криехме в криеница. Когато мажехме филии с лютеница, се чувствахме истински щастливи и безгрижни. Събирахме дъвки "Турбо", салфетки, касетки – всичко това изглежда като част от вълшебен свят, а нашият "таблет" бяха любимите ни лексикони, които попълвахме с особен ентусиазъм.

Въпреки че много от снимките от това време не са с перфектно качество, спомените рисуват ярки образи, които и до днес предизвикват усмивки на лицата ни. Липсват ми много от тези моменти; затова винаги си спомням с топлота и усмивка за детството. Какво ще кажеш? Изпитваш ли и ти носталгия по 90-те? С какво ще запомниш своето време?