Понякога час след час се засягаш в ежедневието — разбъркваш ястие и поглеждаш часовника, а денят сякаш минава между безкрайни грижи и рутинни задължения. В един миг, обаче, от коридора чувам приятния, изненадващ глас на любимия си: "Какво ще кажеш да се изкъпем заедно?" Очите ми улавят усмивката неговата, и започвам да осмислям накъде води този спонтанен зов.
Докато завъртане крана на мивката, слушам предложението му. Заедно сме почти седем години. Решили сме, че след първоначалното вълнение е време за сила и стабилност, но не и за безстрастност. Изненадата ме подтиква да го последвам. Във въздуха ухае на обстановката, а в сърцето ми чувствах нещо забравено — искра на близост и вълнение.
В банята, обгърнати от пара, се чувстваме необичайно близки и открити. Никой не носи маска и нищо не застава на пътя ни. Тук няма нищо заблудно — само нашето истинско аз. Водата тихо се стича и ние сме забравили за времето и светските задължения. В този момент, когато той попита: "Искаш ли да ти насапунисам гърба?", нежността накланя всичко. Просто побутваме дома един на друг, под черупката на всекидневието.
С времето това стана не само начин да се освободим от умората, но и важен ритуал, за който само ние знаем.
Значението, което истинското уединение носи в един живот, където понякога нуждата от душа надхвърля физическите граници. С всяка капка вода, която пада, расте доверието — "Тук съм, а ти си важен для мен".
Понякога правилното изразяване на чувствата става под натиска на ежедневието. Но в тихите мигове под водите, където почти всичко между нас остава неизказано, е възможно да се съобщава най-важното. Всеки път, когато водата потече, чувствеми, че всъщност казваме: "Липсваш ми".
След бурни разговори и сложни планове, когато тишината става неустойчива, душът не е само спа. Той е подслон, в който не е наложително да говориш — просто да си. Като подарък от момента сам по себе си, той не е болката от душевното уморение, а вместо това е решението на всичко.
Случило се е, душът да заприлича на таен език — всяка нежност, всеки лесен жест, видимый само за нас двамата. Под капките ценя онези мигове, в които нашата душевна свързаност надхвърля скарванията и тъгите.
Истинската любов не е просто физическа взаимност, тя се превръща в дъх, който ни поддържа във времена на несигурност. Разнообразие от начини на общуване остава до под душа — където ни प्रभлада невидим наметало на разбиране и лекота.
Животът променя много. Години по-късно и с нова малка дъщеря стъпвахме в разнообразията на всяка вечер. Но понякога, душът става тэжест от спомени за времената, в които лампата в банята грее с любов.
А след като усещаш постоянно нараняващата дистанция, може да решиш да намериш свободата и радостта в собствения си ритъм. Душът става само твой.
Завръщането ти към новата лична свобода може да вземе много различни форми. Но най-вече в парка, по улиците, с доверие гледаш назад и към новия живот, с увереност за бъдещето на дъщеря си.
Накрая да осъзнаеш: понякога важното е не толкова да бъдеш с някой друг, а с когото наистина зависи от теб. Всеки един жест, включително дъждовна закуска или "искам да споделим душ", може да означава толкова много.
Животът е сделка, танц между душите. Нова интерпретация на думи, нова стойност на действието. Когато някой отново те попита: "Какво ще кажеш да източим водата заедно?", помисли — може би това е новият начин, по който предпочита да изрази любовта си.