Великденски традиции и символика

Според древните вярвания, след възкресението си, Иисус Христос посетил апостолите по време на техния обяд. В централната част на масата останало незаето място, на което лежал хляб, предназначен за Него. С времето се утвърдила традицията на Великден да се оставя хляб в храма, известен на гръцки като "артос". Този хляб се поставя на специална маса, подобно на начина, по който апостолите са постъпили. През цялата Велика седмица, артосът се носи по време на различни църковни процесии около храма, а в събота, след получаване на благословия, се раздава на вярващите.

Семейството, подобно на малка църква, постепенно започва да следва този обичай и всяко домакинство започва да притежава свой собствен артос. В този контекст, козунакът, представляващ висок хляб с цилиндрична форма и сладко тесто, става символ на Великденската трапеза. Чрез наличието на козунак, ние изразяваме надеждата, че възкръсналият Христос присъства в нашия дом.

По време на Великденските празници, християните поздравяват един друг с възклицанието "Христос Воскресе!", което е традиция, съществуваща от апостолските времена. Целуването е важен жест на поздравление, който подчертава общността между вярващите. Освен това, традицията повелява обменът на червени яйца, които символизират гроба и възникването на новия живот в него. Червената боя на яйцата символизира нашето възраждане благодарение на жертвата на Иисус Христос.