Валери и тайните на любовта

Днес Валери бе изпълнен с неописуемо щастие. Наближаваше дългоочаквана седмица, която щеше да прекара с Людмила, жената, която обожава. Най-сетне щеше да се освободи от постоянните скрити срещи и тайните съобщения, които го караха да се чувства като тинейджър, и от фалшивата игра в офиса, защото публичната му роля беше само на колега.

В автомобила му вече лежеше двупосочен билет за Египет – символът на предстоящата отпуска, която изцяло щеше да посвети на любимата си. А в барсетката му бе скрит фалшив служебен документ за съпругата му, озаглавен: „Командировъчно удостоверение – Минск“. Според него, фирмата го изпращаше да се занимава с покупка на ново оборудване, докато всъщност планираше спокоен отдих на слънчевите египетски брегове.

Както обикновено, вечерта той се прибра у дома и целуна жена си Кира. Със забележимо спокойствие прегледа тетрадките на дъщеря си, без да издава нито намек за своите намерения. Всичко изглеждаше перфектно; той умишлено бе планирал всеки детайл от вечерята до разговорите с близките. Преди да заспи, докато нежно прегръщаше Кира, той небрежно подхвърли: — Утре заминавам за седмица. Ще ми липсваш ли?

Кира с ефирна нотка на колебание отвърна: — Разбира се, че ще ми липсваш... Въпреки че е като че ли успокоила сърцето си с този отговор, в дъното на душата си тя чувстваше лека зловеща нотка на съмнение.

— А този път къде? — запита тя меко, благодарение на интуицията, която я подтикваше да потвърди собствените си съмнения.

— Наблизо, Минск — отговори Валери с безгрижие. — Фирмата трябва да подменя оборудването, затова се налага да отида.

Кира от доста време си беше наясно, че може би мъжът ѝ има друга, но нямаше конкретни доказателства, а само неясни подозрения и инстинктивни усещания. Тя внимателно наблюдаваше поведението му, търсеше всякакви знаци за измяна, но всеки път той убягваше от разобличение. Валери бе ловък и директен, а тя знаеше, че разкритията няма да са лесни.

И все пак, женската ѝ интуиция я предупреждаваше: нещо в тази пътуване до Минск изглеждаше дълбоко съмнително. Сигурността ѝ се бореше с повторното усещане за неизказана истина, която я подтикваше да проучи ситуацията по-добре.